Кой ги излъга, че така ще се спасят от предсмъртните спазми? И крачат в своя мрак, обичат неведението си, пресъхналите си гърди, безвкусната течност по мършавите си вени. Накъде, хора? Докъде ще стигнете с това чупливо самодоволство?
Тихо… Някой наистина се върти наоколо.
Изведнъж шатрата пламва, десетки фарове от всички страни облизват с овалните си езици разпокъсаното платнище, а в светлите им кръгове заиграват сенките на въоръжени хора.
Вече са тук. Дойдоха вестителите на последния съден ден и вече нищо не може да се направи.
— Бернардие и неговите машини да се предадат незабавно! — задъхва се репродуктор в ранната майска дрезгавина. — Всяка съпротива е безсмислена!
Спокойно събуждам Бернардие, няма защо да се бърза. Сънен е още, сумти, мляска, обръща се недоволно на другата страна, а след това изведнъж скача и ме гледа неразбиращо.
— Те дойдоха, Бернардие.
— Кои дойдоха, момчето ми? — пита.
— От полицията за супернравственост. Искат да се предадем. Казват, че всяка съпротива е безсмислена.
— Съпротива ли? — пита Бернардие, стягайки тирантите си. — Каква съпротива, момчето ми. Ние сме театрална трупа, а не шайка разбойници.
— Не знам, Бернардие. Така казват.
— Сигурно има грешка, не се страхувай. Защо ще арестуват театрална трупа.
Докато сложи ризата си, те нахълтват в шатрата — десетина двуметрови автоматчици. Лицата им са свирепи — може би заради безсънната нощ, може би заради окаяната ни безпомощност, може би им е професионален навик. Двама блокират вратата, останалите тършуват под леглата и в сандъците с реквизит.
— Грешно са ви изпратили, господа полицаи — опитва се Бернардие да ни защити. — Ние не сме нарушители на закона, а пътуваща трупа актьори. Ние изнасяме представления…
— Мълчи, идиот! — крясва офицерът. — Очите му наистина са свирепи. След това се обръща към полицаите: — Има ли оръжие?
— Няколко пластмасови ками и шпаги.
— Да се приберат!
Това е, скъпа ми Принцесо. Завиждам ти, че си изключена. Въпреки това ще продължа своя мислен разговор с теб. Искам още някои неща да ти кажа, а нямам много време. Докъде бях стигнал? Ах, да, до въпроса: струва ли си да бъдеш човек?
— До половин час да съберете парцалите си! Тръгвате с нас.
— Накъде, господин офицер? — пита Бернардие.
— В градския затвор.
Измъчва ме този въпрос, Принцесо. Не ми дават мира съмненията, че в участта на човеците има нещо объркано. Дори не само в участта им — във всичко! Ето например тази свирепост. Лицата им са алени от гняв и злоба, движенията са остри и яростни, езикът груб и вулгарен. И срещу кого? Срещу няколко беззащитни биоробота и техния смутен учител. Или, да речем, омразата им към театъра — не е ли и тя резултат от тази обърканост? Не мразят ли театъра от страх, че сцената е безмилостно справедлива?
— Мога ли да включа моите актьори, господин офицер? — пита Бернардие.
— Можеш, но без глупости!
Сега ще оживявате един по един; не искам да виждам лицата ви, не бих могъл да го понеса, затова излизам навън. Нали разбираш, вече нищо не може да се спаси, всичко е в техните ръце. А човекът е объркано същество и обърква всичко около себе си. Цялата тази история с театъра беше едно заблуждение и не можеше да завърши иначе. В света на човеците има ред и всяко отклонение се наказва. Човеците обичат светът им да е номериран, разпределен в графи, прилежно подреден по етажерки, а с нашата отчаяна приумица пристъпихме дисциплината им, вироглаво нахлухме сред правилата и те няма да ни го простят. Те никога не прощават нарушената порядъчност и своеволията със строгостта. Ето това не разбирам, Принцесо: защо обичат правилата повече от прелестта на безредието?
Ред. Ред във всичко. Над всичко редът! И знаеш ли защо? Защото подреденият свят е ясен. Можеш да наблюдаваш пъстрия хаос на живота, да го осмислиш и едва тогава да потърсиш в него система. А може и обратното — да го вкараш в правилника и след това да го изучаваш. Второто е по-лесно и човеците го предпочитат.
Но сега не е време за философствуване. Аз ще продължавам своя монолог с теб, запазвам си правото на последна дума, а за сега искам да ти кажа следното: всичко идва от това, че светът им е резултат, а не причина!
Реквизитът е събран и подреден в каруцата, а над него е разпънато пъстрото брезентово небе на Бернардие с нарисувани клоуни, феи и русалки.