Салим плаща таксата и нетърпеливо протяга ръка. Гадателят поклаща глава.
— Не, не лявата. Това е за момичета. Момчетата си показват дясната ръка.
Салим бързо протяга дясната си длан. Гадателят я разглежда с увеличително стъкло и изучава преплитащите се линии, сякаш са карта за заровено съкровище. Накрая оставя увеличителното стъкло и доволно въздиша.
— Имаш забележителна ръка, момчето ми. Никога не съм виждал по-хубава линия на съдбата. Виждам ярко бъдеше за теб.
— Наистина ли? — радва се Салим. — Какъв ще стана?
Господин Шастри явно изобщо не е помислил за това.
Затваря очи за десет секунди, после ги отваря.
— Имаш красиво лице. Ще станеш прочут актьор — провъзгласява той.
— Като Арман Али ли? — ахва Салим.
— Още по-известен — отговаря пандитът и се обръща към мен. Искаш ли и ти да ми покажеш ръката си? Само десет рупии.
— Не, благодаря — отвръщам аз и понечвам да си тръгна, но Салим ме спира.
— Недей, Мохамад, трябва да покажеш ръката си. Моля те, заради мен.
Аз примирено подавам десетте си рупии и протягам дясната си ръка.
Хиромантът се мръщи, докато наглася дебелите увеличителни стъкла и разглежда дланта ми. Изучава я повече от пет минути. Отбелязва си някакви неща, прави някакви изчисления.
— Какво има? — разтревожено пита Салим.
Хиромантът леко се смръщва и поклаща глава.
— Линията на главата е силна, но тази на сърцето е слаба. А най-важното е, че линията на живота е къса. Звездите не изглеждат добре. И подредбата на планетите е неблагоприятна. Върхът на Юпитер е добър, но върхът на Сатурн го отменя. Виждам препятствия и изпитания. Мога да направя туй-онуй, за да улесня пътя ти, но ще струва пари.
— Колко?
— Около двеста рупии. Защо не питаш баща си? Той ли е собственикът на големия автобус?
Аз се изсмивам.
— Ха! Пандит джи, преди да ми ръсите тия глупости за бъдещето, да бяхте проверили кои сме всъщност. Не сме богаташки деца. Ние сме сираци от делхийския дом за малолетни в Туркман гейт, а този автобус изобщо не е наш. Но все пак ни накарахте да се разделим с двайсет рупии. — Дръпвам Салим. — Хайде, да си вървим. Достатъчно време изгубихме тук.
Докато се отдалечаваме, хиромантът ме вика.
— Слушай, искам да ти дам нещо.
Връщам се при будката. Пандитът ми дава стара монета от една рупия.
— Какво е това, пандит джи?
— Щастлива монета. Запази я. Може да ти потрябва.
Стисвам я в юмрука си.
Салим иска сладолед, но имаме само една рупия, с която нищо не можем да си купим. Гледаме как другите деца се забавляват. Подхвърлям безцелно монетата, а тя се изплъзва от пръстите и пада под една пейка. Навеждам се да я вдигна. Паднала е с ези нагоре. До нея лежи банкнота от десет рупии, изпусната от някого. Магия. Двамата със Салим си купуваме сладоледи. Пускам внимателно монетата в джоба си. Наистина ми е късметче.
Салим е натъжен, задето моето бъдеще не се оказа толкова светло, колкото неговото, но в същото време се вълнува, че ще стане филмова звезда. Пред нас стои огромен билборд с реклама за нов филм. На него с ярки цветове са изобразени герой с пистолет в ръка, кръв по гърдите и черна кърпа на главата, злодей с изкривена усмивка и героиня с големи гърди. Салим приковава поглед в него.
— Какво гледаш, Салим?
— Опитвам се да разбера дали черната кърпа ще ми отива — отвръща той.
В клас сме, но господин Джоши, пълничкият ни учител, специалист по оригване и бъркане в носа, не ни преподава. Чете роман, който внимателно е скрил в учебника в ръцете си. Ние убиваме времето, като си правим хартиени самолетчета, дълбаем в дървените си чинове или дремем. Изведнъж Муна, който е натоварен със задачата да гледа коридора, се втурва в стаята.
— Господин учителю, господин учителю, идва господин директорът — съобщава той задъхано.
Господин Джоши силно се оригва и бързо затваря романа. Щраква с пръсти и става.
— Добре, момчета, та, за какво говорехме? А, да. Разказвахте ми какви искате да станете, когато пораснете. Кой е следващият?
Салим вдига ръка. За първи път го прави.
— Кажи, Салим, какъв искаш да станеш?
— Аз ще стана прочут актьор, господин учителю. Един астролог ми каза — заявява той победоносно.
Класът се превива от смях.
За това, кой е едрият мъж, има две версии. Едната е, че е богат търговец на диаманти, който си няма собствени деца. Затова от време на време идва в Дома за малолетни, за да осиновява деца, които след това води в подобния си на палат дом в Мумбай. Други казват, че всъщност притежава училище в Мумбай и взема деца, които намира перспективни за обучение. И в двата случая едно е ясно. Ако бъдеш избран от Сетхджи, животът ти е уреден.