Аз съм единственият оцелял. Признавам си, че от време на време и аз се изкушавам да прибера в джоба си дребните монети, разпилени по тоалетката на госпожа Тейлър, или да си взема един от вкусните швейцарски шоколади от хладилника, но овладявам тези си импулси. Защото помня, че полковник Тейлър е Човекът, който знае всичко. И семейството ми има доверие. Помага и фактът, че имам християнско име и говоря английски. Освен Шанти, която беше наета едва преди два месеца, аз съм единственият, който има достъп до личните покои на членовете на семейството. Мога да влизам в спалните, освен това, само на мен ми е позволено да гледам телевизия и понякога да играя „Нинтендо“ с Рой в дневната. Но дори аз не мога да влизам в кабинета на полковник Тейлър, известен още като Бърлогата. Това е малка стаичка, в съседство със спалнята на господаря. Има масивна дървена врата, защитена от дебела желязна решетка. Желязната решетка има три ключалки — две малки и един голям катинар, който сякаш казва: „Секретен ключ. Бронирана. Борова стомана.“ На стената до катинара има малко електронно табло с рисунка на череп и две кости, и цифри от 0 до 9 като на телефон. Можеш да отвориш катинара, само след като въведеш кода. Ако се опиташ да го отвориш със сила, ще бъдеш ударен от 440 волта и ще умреш. На таблото има малка лампичка, която свети в червено, когато стаята е затворена. Щом полковник Тейлър влезе вътре, лампичката светва в зелено. В този кабинет на никого не е позволено да влиза, дори на госпожа Тейлър, Маги и Рой.
Времето, прекарано със семейство Тейлър, ми помага да забравя травматичните събития от Мумбай. Шантарам и Нилима Кумари са се превърнали в болезнени, но далечни спомени. През първите няколко месеца живях в постоянен ужас и подскачах всеки път, когато през квартала минеше полицейски джип с мигащи червени светлини. С времето чувството, че някой ме гони, започна да се разсейва. Често си мисля и за Гудия и се чудя какво ли е станало с нея, но е трудно да поддържаш спомена, ако няма лице, с което да го свързваш. Тя постепенно потъва в коша за боклук на моето минало. Но Салим — него не можах да забравя. Често ме обземаше вина, задето го изоставих. Мислех си как ли се справя, дали още работи като дабавала, но се въздържах да се свържа с него, от страх това да не издаде местоположението ми на полицията.
При семейство Тейлър се научих да правя скара и да готвя фондю. Станах експерт по смесването на напитки и отмерването на уиски. Опитах пържоли от кенгурско и кюфтета от крокодилско месо, внесени директно от Канбера. Станах фен на ръгбито и тениса, както и на нещо, наречено австралийски футбол, което гледахме заедно с Рой. Но и след толкова много време, австралийският акцент продължава да ме мъчи. Всяка вечер си седя в стаята и се упражнявам да говоря като австралиец. „Д’бро утро, друже, в ос’м на Индия гейт“, казвам аз и прихвам.
Особено обичам да ходя на пазар с госпожа Тейлър, Повечето й провизии идват от Австралия. Но от време на време купува и вносни продукти от „Супер базар“ и „Кхан Маркет“. Вземаме испанско чорисо и сирене „Рокфор“, кисели краставички и люти чушки със зехтин. Най-хубавите дни са, когато води Маги и Рой в „Кидс Март“, най-големия детски магазин в целия свят. Там има дрехи и играчки, колела и касетки. Маги и Рой си купуват фланели и дънки, а аз се качвам на безплатната въртележка.
Рой и Маги получават всеки месец списание. Нарича се „Аустрелиън джиографик“. За мен това е най-хубавото списание на земята. Претъпкано е със снимки на най-страхотните места по света, които се намират в Австралия. Има километрични плажове със златист пясък. Острови, обкичени с чудни палми. Океани, пълни с китове и акули. Градове, гъмжащи от небостъргачи. Вулкани, изригващи смъртоносна лава. Покрити със сняг планини и сгушени, спокойни и зелени долини. На четиринайсетгодишна възраст единствената ми мечта е да посетя тези места. Да ида в Куинсланд и Тасмания, да видя Големия бариерен риф, преди да умра.
Животът ми при семейство Тейлър е удобен, защото нямам кой знае колко работа за вършене. За разлика от дома на актрисата, където бях единственият прислужник, тук има още трима, с които си разпределяме задълженията. Раму е готвачът, и кухнята е изцяло негово владение. Шанти оправя леглата и се занимава с прането. Аз трябва само да почиствам с прахосмукачката и парцала. От време на време и да лъскам сребърните прибори, да подреждам книгите в библиотеката на полковник Тейлър и да помагам на Бхагвати за живия плет. Всички живеем в къщата на прислугата, долепена до голямата къща. Имаме една голяма и две малки стаи.