Звъня на мобилния номер на полковник Тейлър.
— Извинете, че ви безпокоя, господине, но в дома ви стана обир. Джай отмъкна видеото и телевизора. Освен това влезе в Бърлогата.
— Моооля?!
— Да, господине. Съжалявам.
— Томас, слушай какво искам от теб. Искам веднага да заключиш Бърлогата. Махни счупения катинар. Няма нужда да влизаш в стаята. Просто я заключи, как да е, и не пускай никого вътре. Много важно е да не викаш полицията. Ако се включи алармата, въведи кода на таблото: 0007. Запомни ли? 0007 и алармата ще спре. Аз вземам следващия полет и ще съм в Делхи утре следобед, но докато се прибера, искам ти да се погрижиш никой да не влиза в Бърлогата. Разбра ли?
— Да, господине.
Полковник Тейлър се връща в Делхи, без да е присъствал на погребението на майка си. Щом таксито спира пред къщата, веднага се втурва към Бърлогата. Излиза оттам с облекчен вид.
— Слава Богу, нищо не липсва. Браво, Томас. Знаех си, че мога да разчитам на теб.
През следващите шест месеца животът ми се връща към обичайното си русло. Наемат нов готвач, който не е и припарвал до затвора „Тихар“. Бхагвати е уволнен, задето е взел колата без разрешение, за да ходи на роднинска сватба. Разкрит е новият приятел на Маги, Джеймс, и му е забранено да прекрачва прага на къщата. Рой е хванат да взема наркотици и отнася хубав бой. Госпожа Тейлър и съпругът й продължават да си разговарят с леден тон. Предполагам, че полковник Тейлър продължава да се среща с Дживан Кумар из самотни алеи и пусти паркинги.
Маги и Рой играят „Скрабъл“ в дневната. Канят ме да се включа. От игрите с тях съм научил много нови думи. Маги винаги печели. Речникът й е наистина добър. Само тя знае осембуквени думи, а веднъж състави дори дума с девет букви. Аз съм най-зле. Образувам думи като „да“, „ама“, „мие“ и „пак“. Веднъж на сто пъти успявам да измисля шест или седембуквена дума, но пак оставам с най-малко точки. Понякога си мисля, че Рой ме кани да играя, само и само да не бъде победен. Днес не ми се падат хубави букви, ами през цялата игра ми идват такива като „Ю“, „Ъ“ и „Щ“. Играта е към края си. Маги има 203 точки, Рой — 175, а аз — 104. Последните ми седем букви са „Ш“ „Ъ“, „П“, „И“, „Н“, „0“ и „Т“. Мисля си да напиша нещо като „шип“ или „тон“. Тогава Рой слага едно „Н“ пред „И“-то от думата на Маги, за да стане „ни“, и на мен изведнъж ми проблясва. Поставям „Ш“. „П“, „И“ и „О“ отпред, а отзад — „Н“, „Ъ“ и „Т“. „Шпионинът“. Това са седемнайсет точки, умножени по три заради червеното квадратче, плюс петдесет точки бонус, задето съм използвал всичките си седем букви. Сто и една точки. Какво ще кажеш, Маги?
Цял ден се въртя около телефона. Маги очаква обаждане от Джеймс и ме е инструктирала аз да вдигам, преди баща й да се обади от Бърлогата. Телефонът най-сетне иззвънява в седем и петнайсет вечерта. На секундата вдигам слушалката. Само че полковник Тейлър все пак ме е преварил.
— Ало — казва той.
От другата страна се чува тежко пъхтене. После долита гласът на Дживан Кумар.