— Да се срещнем утре в осем вечерта в сладоледената къща на Индия гейт. Подготвил съм ти същинска бомба.
— Добре — отговаря полковник Тейлър и прекъсва.
Полковник Тейлър седи с бутилката „Фостър“ в дневната и гледа най-новия епизод на „Ловецът на шпиони“. Този път Стив Нолан е пред същинска дилема. Открил е, че най-добрият му приятел, колега от университета и негов кум, е комунистически шпионин. Много е тъжен. Не знае какво да прави. Седи в един бар, изглежда ужасно и пие тонове уиски. Барманът казва: „Живеем в мръсен свят, но ако никой не се наеме да почисти, цялата страна ще свърши в клозета.“ Стив Нолан чува това и му се прояснява. Подкарва червеното си „Ферари“ към дома на шпионина. „Ти си добър приятел, но си се захванал с лошо нещо — казва той на приятеля си, преди да извади пистолета си. — Приятелството е важно. Но родината е на първо място. Съжалявам.“ И го гръмва.
Следващата вечер, в десет часа, пред къщата със свистене на гуми спират полицейски джип и кола на посолството с мигащи червени светлини. Появява се същият инспектор, който арестува Раму, и полицейският комисар. С тях е полковник Тейлър, който изглежда досущ като Стив Нолан в бара. След десет минути пристига и Висшият комисар с мрачна физиономия.
— Какво става? — пита той шефа на полицията. — Защо полковник Тейлър е обявен за персона нон грата и помолен от Външно министерство да напусне до четиридесет и осем часа?
— Ваше превъзходителство, имаме доказателства, че служителят ви е замесен в дейности, несъвместими с дипломатическия му статус. Боя се, че се налага да напусне страната.
— Какви са обвиненията?
— Заловихме го да взема строго секретни документи от един мъж на име Дживан Кумар, чиновник в Министерството на отбраната.
Лицето на полковник Тейлър е добило сивопепеляв цвят. Не казва, че тези индийци са проклети лъжци. Стои в средата на хола с наведена глава.
Висшият комисар въздъхва.
— Трябва да отбележа, че за първи път в кариерата ми се случва мой служител да бъде обявен за персона нон грата. И повярвайте ми, Чарлс не е шпионин. Но щом трябва да си върви, ще си върви. — После дръпва шефа на полицията настрана. — Господин Чопра, през годините съм ви изпратил доста кашончета с черен етикет. Можете ли да ми направите услуга и да ми отговорите на един въпрос?
— Разбира се.
— Само за лична информация, ще ми кажете ли как разбрахте за тазвечерната среща на Чарлс? Кумар ли ви насочи?
— Интересно е, че питате. Не беше Кумар. Точно обратното, беше един от вашите хора. Обадил се тази сутрин на инспектор Тяги и му казал да отиде на Индия гейт в осем, за да залови полковник Тейлър, който ще приеме някакви секретни документи.
— Не вярвам. Откъде сте сигурен, че е бил австралиец?
Влиза инспектор Тяги.
— Ами акцентът го издаде, господин посланик. Каза пешо от сорта на „Д’бро утро, вървете на Индия гейт в ос’м часа“. Кой друг, освен австралиец, може да говори така?
На следващия ден полковник Тейлър заминава сам от Индия с полет на „Кантас“. Госпожа Тейлър и децата ще го последват по-късно. Аз също си тръгвам. С три ключодържателя, шест тениски, трийсет броя на „Аустрелиън джиографик“, които ще продам на кабаривала. И 52 000 рупии. В чисто нови банкноти.
Вземам си довиждане със семейство Тейлър. Рой се държи като ненормален. Откакто взема наркотици, е станал доста неуправляем. Маги се натиска с Джеймс. За госпожа Тейлър не се притеснявам. Знам, че ще се оправи, щом Висшият комисар е наоколо. Що се отнася до мен, аз отивам да се видя със Салим в Мумбай. Ще бъде щуро!
Смита си поглежда часовника. Показва един и половина през нощта.
— Сигурна ли си, че искаш да продължим? — питам аз.
— Имаме ли друг избор? — отвръща тя. — Утре ще предявят официални обвинения. — И натиска „Старт“.
Тече поредната рекламна пауза. Прем Кумар потупва по масата.
— Знаете ли, господин Томас, късметът ви най-после се изчерпа. Готов съм да се обзаложа, че не можете да отговорите на следващия въпрос. Така че се подгответе да използвате някоя от „Спасителните лодки“.
Започва музикалната шапка. Прем Кумар се обръща към мен:
— Минаваме на въпрос номер пет за петдесет хиляда рупии. Той е от света на дипломацията. Когато едно правителство обяви чужд дипломат за „персона нон грата“, какво означава това? А) Че на дипломата трябва да се окажат почести, Б) Че трябва да се удължи мандатът на дипломата, В) Че на дипломата е възложена персонална мисия или Г) Че този дипломат е неприемлив? Разбрахте ли въпроса, господин Томас?