— Да полудее? Но как? Заповядайте малко кашу.
— Дълга история…
Вкарвам една от репликите на Роузи.
— Нощта е едва в началото си. Бутилката е пълна. Защо не ми разкажете?
— Ти приятел ли си ми? — пита той и ме гледа със стъклени очи.
— Разбира се, че съм ви приятел — отвръщам аз с широка усмивка.
— Тогава ще ти разкажа историята си, приятелю. Пиян съм. А пияният винаги говори истината. Нали така, приятелю?
— Така е.
— И така, приятелю, моят брат, скъпият ми, мил брат Арвинд, беше голям бизнесмен. Издигна „Сурия Индъстрис“ от нищото. Преди продавахме мъниста на пазара Лаадбазар в старата част на Хайдерабад. Нали се сещаш, оня до Чарминар. Той построи с много усилия индустриалната империя, която аз наследих.
— Но вие сигурно сте му помогнали.
— Ами. Аз бях пълен провал. Не можах дори да си взема матурата. Но брат ми великодушно ме взе под крилото си и ме нае в търговския отдел на компанията си. Аз вложих всичко от себе си и постепенно доверието на брат ми в мен нарастваше. Накрая ме направи ръководител на „Международни продажби“ и ме изпрати в Ню Йорк, където имаме офис.
— Ню Йорк? Леле! Трябва да е било страхотно!
— Да, Ню Йорк е велико място. Но имах тежка работа, трябваше всеки ден да излизам, да се срещам с дилъри и дистрибутори, да обработвам поръчки, да се грижа за навременното изпълнение на доставките. Бях зает от ранна утрин до късна вечер.
— И какво стана после? Задръжте само минутка, да донеса още една порция кюфтета.
— Благодаря ти, приятелю. Та в Ню Йорк аз срещнах Джули.
— Джули? Коя е Джули?
— Истинското й име е Ерзюли дьо Ронсре, но всички й казваха Джули. Беше мургава и страстна, с гъсти къдрави коси, сочни устни и тънка талия. Работеше като чистачка в блока, в който се намираше офисът ми. Беше нелегална имигрантка от Хаити. Ти чувал ли си за Хаити?
— Не, къде се намира?
— Това е една малка страна в Карибския басейн, близо До Мексико.
— Ясно. Значи сте се запознали с Джули.
— Да, от време на време се поздравявахме. Един ден имиграционните я хванаха, че работи без зелена карта. Помоли ме да я представя за свой служител, за да бъде оправдан престоят й в САЩ. В изблик на щедрост се съгласих да й помогна. В замяна на това тя ми даде любов, уважение и най-шеметния секс, който някога съм правил. Можеш да ми вярваш. Пиян съм. А пияният винаги говори истината. Нали така?
— Така е. Да ви налея още една чашка? Това шотландско уиски наистина си го бива, а?
— Благодаря ти, приятелю. Много си мил. Много по-мил от Джули. Тя добре ме изманипулира, ще знаеш. Възползва се от слабостите ми. Аз бях един самотен мъж в огромния град. От дума на дума, накрая се ожених за нея.
— И тогава заминахте на меден месец в Порт Луис, така ли?
— Така. Но когато се върнахме от медения месец, установих, че Джули има и друга, тъмна страна. След като се оженихме, за първи път посетих апартамента й и открих, че е пълен със странни предмети — бутилки от ром, украсени с пайети и мъниста, куп необикновени кукли, камъни с различни форми, кръстове, рогови пръстени от гърмяща змия и дори пергамент от змийска кожа. Имаше и една черна котка на име Босу, крайно подло и гадно същество.
За първи път открих, че у Джули има нещо повече от това, което се вижда с просто око, когато в Бронкс ме нападна крадец с нож. Имах късмет, че успях да отърва кожата, но получих дълбока порезна рана в ръката. Джули не ме пусна да ида в болницата. Вместо това ми направи компрес от билки, каза някакви заклинания и само след два дни раната напълно изчезна, без дори да остави белег. След това ми каза, че била вуду жрица.
— Вуду ли? Какво е това?
— Не ти трябва да знаеш, приятелю. Вуду е хаитянска религия. Практикуващите я боготворят духове, които наричат лоа, и вярват, че всичко във вселената е взаимосвързано. Всяко нещо влияе на нещо друго. Нищо не е случайно; всичко е възможно. Затова хората, които владеят вуду, могат да правят какви ли не изумителни неща, като да връщат мъртвия към живот.
— Сигурно се шегувате.
— Не, ни най-малко. Тези мъртви хора се наричат зомбита. Казах ти, че съм пиян. А пияният винаги говори истината, нали така?
— Така е.
Вече съм напълно погълнат от историята му. Забравям да му доливам уиски и да сипвам кашу.
— Джули преобърна живота ми с главата надолу. Преди беше бедна чистачка, сега искаше да стане част от висшето общество. Забрави, че беше женена за брата на богат индустриалец, а не за самия индустриалец. Постоянно искаше пари. Пари, които не можех да й дам, защото не бяха мои. Принадлежаха на брат ми, на компанията.