Принуди ме да крада. Започна се с дреболии — по няколко долара, уж за такси. После минах към по-едри суми. Пари, получени от клиент, които не отразявах в счетоводната книга. Подписан договор и получен аванс, но неизпратен в главния офис. С времето присвоените пари достигнаха половин милион долара. И тогава брат ми, който живееше тук, в Мумбай, разкри всичко.
— О, боже! И какво стана?
— А ти какво мислиш? Побесня. Ако искаше, можеше да накара полицията да ме арестува. Но кръвта вода не става. Умолявах го за милост и той ми прости. Разбира се, премести ме от Америка, прати ме в един малък офис в Хайдерабад и настоя през следващите двайсет години да изплатя чрез заплатата си поне половината от присвоените пари.
Бях много щастлив от тези условия. Готов бях на всичко, само и само да избегна затвора. Но Джули освирепя. „Как може брат ти да се държи така? — фучеше тя. — И ти имаш равен дял в компанията, трябва да се бориш за правата си.“
С времето неспирните й натяквания започнаха да раждат плодове. Започнах да мисля за Арвинд като за зъл и лукав човек, пробутал ми несправедлива сделка. И тогава един ден Арвинд дойде да посети малкия ми офис в Хайдерабад. Отново откри доказателства за кражби и избухна. Започна да се кара и да ме обижда пред целия ми екип, каза, че не ставам за нищо и заплаши да прекрати отношенията ми с компанията.
Бях поразен. За първи път имах желание да ударя брат си. Разказах за случката на Джули и тя се разяри. „Време е да дадеш урок на брат си — рече ми тя, — готов ли си да си отмъстиш?“ „Да“, отвърнах аз, защото мислите ми бяха парализирани от обидите. „Добре, дай ми тогава едно копче от непрана риза на брат си и кичур от косата му.“ „Откъде да взема кичур от косата му?“, попитах аз. „Твоя работа“, вика Джули. Ей, защо не ми сипеш още една чашка?
Бързо му наливам.
— И как взехте кичур от косата на брат си и копче от ризата му?
— Елементарно. Отидох при него за един ден в Мумбай, гостувах му вкъщи и откъснах едно копче от ризата, която тъкмо беше хвърлил в коша за пране. После намерих бръснаря, при когото ходеше, и го подкупих да ми даде един кичур от косата му, когато отиде да се подстригва следващия път. Казах му, че ми е нужен за приношение на бог Венкатешвара в Тирупатхи.
Така след няма и месец дадох на Джули и копчето, и косата. Това, което Джули направи после, беше удивително. Взе една мъжка парцалена кукла с някакви странни черни линии по нея. Заши копчето на гърдите на куклата и забучи кичура коса в главата й. След това уби един петел и изля цялата му кръв в една тенджера. Натопи главата на куклата в кръвта на петела. После я занесе в стаята си, мърморейки различни заклинания, и сложи разни необикновени билки и корени върху куклата. Накрая извади една черна игла и каза: „Вуду куклата е готова. Вдъхнах й духа на брат ти. Сега, каквото правиш с иглата върху куклата, ще се случва на брат ти в Мумбай. Ако, например, притисна иглата о главата на куклата, брат ти ще изпита остро главоболие. А ако я забода в копчето, брат ти ще усети пронизваща болка в гърдите. Ето, опитай“. Помислих си, че се шегува, но за да й доставя удоволствие, забих черната игла в бялото копче на гърдите на куклата. След два часа получих обаждане от Мумбай, за да ми съобщят, че Арвинд е получил сърдечен пристъп и е бил приет в болницата „Брич Канди“.
— Невероятно! — извиках аз.
— Да. Можеш да си представиш шока, който преживях. Не защото Арвинд беше получил сърдечен пристъп, а защото сега знаех, че Джули наистина е направила вуду кукла за черна вуду магия.
През следващите два месеца куклата се превърна в моята малка тайна играчка. Изливах върху нея всичките си ядове и натрупано негодувание срещу брат ми. Изпитвах перверзно удоволствие от това да му причинявам болка и страдание. Куклата стана източник на извратено забавление. Вземах куклата в Мумбай и гледах как Арвинд се гърчи на моравата си, докато лекичко бодях копчето на куклата с черната игла. Малко по малко започнах да използвам куклата и в присъствието на други хора. Взех я със себе си в един петзвезден хотел, в който Арвинд забавляваше някакви японски клиенти. Седнах незабелязано на една крайна маса. Чух брат си да казва: „Да, господин Харада, имаме планове да отворим клон в Япония, но реакцията на «Нипон» не беше много положителна. Освен това ние…“ В този миг аз внезапно забих иглата в главата на куклата. „Ауууу!“ изпищя брат ми и хвана главата си с две ръце. Чуждестранните му клиенти си тръгнаха, без да вечерят.