Взех куклата на една роднинска сватба в Бангалор, На която бяхме поканени двамата с брат ми. Точно когато Арвинд поднасяше поздравленията си на булката и младоженеца, аз отново използвах черната игла. „Бог да ви благослови и дваматаааааааа!“, изпищя той и удари с глава младоженеца за ужас на всички гости. Същата вечер много хора споделиха колко съжаляват, че Арвинд бавно полудява.
Взех куклата на един прием, на който брат ми щеше да получи награда за най-добър предприемач. Арвинд тъкмо произнасяше речта си с искрящия кристален трофей в ръце. „Приятели, чувствам се много горд да държа тази красива награда. През целия си живот съм вярвал в девиза, че усилната работа иииииииииииии!“ Стъклената награда се изплъзна от ръцете му и се разби на милион парченца.
Арвинд отиде на лекар, който му направи ядрено-магнитен резонанс и не откри никакъв физически проблем в главата му. Препоръча му да се консултира с психиатър.
Накрая занесох куклата на годишното събрание на акционерите и седнах на последния ред. Арвинд изнасяше доклада си. „Уважаеми акционери, щастлив съм да ви съобщя, че през последното тримесечие компанията ни отбеляза сериозен растеееееееееееж!“ Последваха врява и хаос, сред които разгневените акционери настояваха за незабавната оставка на лудия директор. Беше принуден да напусне за една седмица. Аз станах новия директор, а брат ми бе настанен в лудница.
Остана там две години. През това време аз забогатях повече, отколкото някога съм си представял. Джули най-после имаше всичко, което искаше. Извика майка си и брат си от Порт-о-Пренс да живеят с нас в Мумбай. Но сдобивайки се с всички атрибути на богатия мъж, аз започнах да размишлявам над живота си, над средствата, с които бях спечелил всичко това. И тогава срещнах Джиоцна.
— Коя е тя?
— Официално е просто новата ми секретарка, но всъщност е много повече от това. Тя е моята сродна душа. Имам толкова много общо с нея, колкото никога няма да имам с чужденка като Джули. Тя е точната противоположност на Джули. Точно Джиоцна ме накара да осъзная ужасната неправда, която бях причинил на по-големия си брат. Изпълних се с решителност да измъкна Арвинд от лудницата.
— И успяхте ли?
— Не. Беше твърде късно. Бяха го измъчвали, бяха му прилагали електрошокове. Преди две седмици той почина.
— Какво?
— Да. Бедният ми брат е мъртъв — проплаква той, — скъпият ми брат е мъртъв. — Държи главата си в ръцете си. — Аз го убих.
Излизам от ступора, в който изпаднах. Господин Рао бързо се превръща от магаре в куче.
— Тази кучка Джули, ще я наредя аз нея. Ще изхвърля дебелата й майка от къщата и ще се отърва от смотания й брат. Ще убия проклетата й котка и ще изритам Джули от Мумбай. Да ходи да си гние в Хаити. Ха!
— Но как ще го направите?
В окото му проблясва пламъче.
— Ти си ми приятел, а аз съм пиян. Пияният винаги говори истината. Затова трябва да ти кажа, че вече се срещнах с един адвокат и подготвих документите за развода. Ако Джули го приеме — добре, ако ли не, имам и нещо друго наум. Гледай. — И той вади някакъв предмет от джоба си. Малък, компактен револвер, не по-голям от юмрука ми. Металът е гладък и лъскав, без нито едно петънце. — Виж каква красота. Ще й гръмна главата. После ще се оженя за Джиоцна. Ти си ми приятел. Аз съм пиян. А пияният винаги говори истиииииииииииииииии!
Изведнъж той изпищява в агония, хваща се за сърцето и пада ничком върху масата, преобръщайки бутилката уиски и разпилявайки кашуто по пода.
Май отново изтървах бакшиша.
Полицейският джип с мигащите червени светлини се появява след половин час. Пристига и линейка с лекар с бяла престилка, който обявява, че Пракаш Рао е починал вследствие на масивен инфаркт. Пребъркват джобовете му. Откриват портфейл, пълен с банкноти, снимка на красива индийка и папка с документи с надпис: „Развод“. Не намират пистолет. Така или иначе, на мъртвите пистолети не им трябват.
Смита ме поглежда развеселено.
— Нали не очакваш да повярвам на тези вуду измислици?
— Нищо не очаквам. Само ти предадох разказа на Пракаш Рао. Какво чух и какво видях.
— Но в тези неща няма нищо вярно?
— Мога само да кажа, че понякога истината е по-странна от измислицата.
— Не мога да повярвам, че Рао е бил убит от някого, който боде по вуду кукла. Мисля, че си измисли цялата тази история.