Пътуването с влак е пътуване към нови възможности. Но в дупката в сърцето определено има нещо крайно и окончателно. Мъртвото тяло повече не пътува. Може би до гроба, но със сигурност няма да се срещне с нови амбулантни търговци и кондуктори. Аз обаче вероятно ще срещна не само тях, но и полицията. Как ли ще се отнесат към мен? Като към герой, защитил скромността на едно момиче и избавил света от прочут дакойт, или като към хладнокръвен убиец застрелял човек, без дори да знае името му? Знам едно: не мога да си позволя да рискувам да разбера. В съзнанието ми като мълния проблясват думите на полковник Тейлър; „ОСИП. Объркай следите си, изгуби преследвача си“. Знам какво точно трябва да направя.
Точно преди влакът да спре на следващата гара, където без съмнение ще ме чака орда полицаи, аз скачам от влака, все още с пистолета в ръката ми. Притичвам през релсите и се мятам в друг влак, който тъкмо потегля. Не сядам в някой вагон, а стоя на вратата. Когато влакът минава по мост, мятам пистолета в черните води на реката. Влакът спира на следващата гара и аз скачам и търся влак за другаде. Правя това цяла нощ, от гара на гара, от влак на влак.
Градовете преминават като в мъгла. Не знам дали пътувам на север или на юг, на изток или на запад. Не знам дори имената на влаковете. Само ги сменям. Единственото, което знам със сигурност, е, че не мога да отида в Мумбай. Акшай може да е казал на полицията за Салим и да ме арестуват в Гхаткопар. Не искам и да сляза на някоя тъмна, безлюдна гара и да привлека ненужно внимание. Чакам гара с много светлини, звуци и хора.
В девет сутринта влакът, с който пътувам, спира на шумен, претъпкан перон. Аз скачам, облечен в бялата си риза сто процента памук, която е скъсана и с три липсващи копчета, дънки „Ливайс“, целите в сажди и мръсотия, и фалшив електронен часовник. Този град изглежда подходящо място да се покрия за известно време. Виждам голяма жълта табела в края на перона. На нея с големи черни букви пише: „АГРА. Надморска височина: 169 метра“.
Смита е прикрила уста с ръка.
— О, боже — казва тя, — и ти толкова години живееш с мисълта, че си убил човек?
— Двама — поправям я аз, — не забравяй как блъснах Шантарам.
— Но случилото се във влака е нещастен случай. Можеш дори да твърдиш, че е било самозащита. Така или иначе, първо ще разбера дали изобщо е започнало следствие за убийството. Не мисля, че другите пътници са искали да те предадат. В края на краищата, ти си ги спасил. А между другото, какво стана с това момиче, Минакши? Виждал ли си я след това?
— Не, никога. Нека сега се върнем на шоуто.
В студиото светлините отново стават приглушени.
Прем Кумар се обръща към мен.
— Преминаваме към въпрос номер седем за двеста хиляди рупии. Готов ли сте?
— Готов съм.
— Добре. Ето го и въпрос номер седем: Кой е изобретил револвера? А) Самюел Колт, Б) Брус Браунинг, В) Дан Уесън или Г) Джеймс Револвер?
Започва музикалният сигнал. Аз потъвам в дълбок размисъл.
— Чували ли сте някое от тези имена? — пита Прем.
— Едно от тях ми звучи познато.
— Искате ли да се откажете, или ще рискувате?
— Мисля, че ще рискувам.
— Помислете си добре. Можете да загубите стоте хиляди рупии, които спечелихте до момента.
— Нямам какво да губя. Готов съм да играя.
— Добре. Какъв е окончателният ви отговор?
— „А“, Колт.
— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?
— Да, сигурен съм.
Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.
— Абсолютно, сто процента вярно! Револверът е изобретен от Самюел Колт през 1835 г. Току-що удвоихте печалбата си на двеста хиляди рупии!
Не мога да повярвам. Върнах си петдесетте хиляди рупии с трикратна лихва. Благодарение на един мургав дакойт, чието име така и не разбрах.
От публиката се чуват ахкания и възклицания. Музикалният сигнал се повтаря, но единственият звук, който ехти в ушите ми, е неумолимото тракане на влака, пътуващ от Делхи за Мумбай, с прекачване в Агра.
Неочаквано Прем Кумар скача от стола си, за да ми стисне ръката, но тя е увиснала и безчувствена. Когато ви изненадат по средата на телевизионно шоу, на мозъка му е нужно малко време да се окопити.
Разказът на войника
500 000
Предупредителната сирена за въздушна опасност се включва с точността на часовник всяка вечер в осем и трийсет и предизвиква трескаво движение в чаула. Обитателите следват инструкциите, предавани по високоговорителя през цялата изминала седмица в очакване на нападение. Изключете всички светлини и електроуреди, спрете газта, затворете дома си и в колона се отправете към скривалището.