Скривалището се намира под сградата на училището. Представлява голяма, правоъгълна зала с приглушена светлина. Има избледнял, прашен червен килим на пода и единствената мебелировка се състои от два клатещи се стола и стара метална маса, на която има поставен четиринайсетинчов телевизор. В скривалището е горещо, задушно и клаустрофобично, но то е нашата защита, затова няма какво да се оплакваме. Въпреки че се носят слухове, че в скривалището в Пали Хил има трийсет и две инчов телевизор, възглавнички „Дънлопило“ и климатик.
Всички се събират пред телевизора, който е настроен на новинарския канал. Оглеждам се наоколо. Почти целият чаул се е събрал тук. Семейство Гокхал, семейство Нен, семейство Бапат, господин Уагъл, господин Кулкарни, госпожа Дамле, господин Ширке, госпожа Барве… Липсват само господин Рамакришна, администраторът. Сигурно е зает да брои квитанциите за наема и да поправя фасонки, течащи кранове, счупени парапети.
Първо дават рекламите. Тази война се спонсорира от паста за зъби „Майка Индия“ и чай „Джоли“. Следва обръщение на министър-председателя. Войната е спечелена от индийските сили, казва той сериозно, и е въпрос на дни, преди врагът окончателно да се предаде. Ще водим тази война докрай, казва той с емоционален тон. Тя ще унищожи тероризма. И глада. И бедността. Дарявайте щедро на Войнишкия фонд, настоява той.
След речта на министър-председателя по телевизията се появява млада актриса, която повтаря същите неща, но в артистичен стил. Жените се заплесват по актрисата. Колко млада изглеждала, колко била красива. Как ли успява да поддържа кожата си толкова мека? Какъв ли сапун използва? Толкова е нежна. Не й трябва да използва кремове.
Мъжете са разгневени. Тези копелета ни докараха достатъчно неприятности, казват. Стига толкова. Този път трябва окончателно да разбием Пакистан.
Господин Уагъл е военният спец на чаула. Като университетски преподавател, той е най-образованият човек тук. Пакистан има ракети и атомни бомби, осведомява ни той. Затова сме в скривалището — за да се защитим от радиацията. Но срещу атомните бомби няма истински защити. Когато бомбата падне, водата ще се превърне във въздух. Въздухът ще стане на огън. Слънцето ще изчезне. В небето ще се вдигне огромна гъба. И всички ще умрем, заключава тържествено той.
Само че е трудно да си представиш смъртта, когато си на дванайсет като мен и Путул, или на десет, като Салим и Дхянеш, и това е първата ти война. Изпълнени сме с въодушевление и любопитство. Залепили сме се пред телевизора, омагьосани от картините от войната.
Не знаем и не се интересуваме от радиацията. Занимаят ни далеч по-интересни неща:
Колко шум вдига атомната бомба?
Можем ли да видим самолетите, които прелитат над къщите?
Ще прилича ли на Дивали?
Не би ли било хубаво, ако до чаула падне ракета?
Това е третата нощ от войната. Животът в скривалището влиза в нормално русло. Жените са започнали да носят в скривалището зеленчуци и плетивата си. Сядат на групичка, режат домати и картофи, плетат пуловери, чистят леща, подбират здравите листа от спанака и кориандъра, обменят последни клюки. Знаете ли, че госпожа Госвами си купила нов двайсет и пет инчов телевизор? Бог знае откъде взема толкова пари съпругът й! Изглежда, господин Бапат и жена му здравата са се скарали завчера. Сигурно целият квартал е чул разправията им! Четохте ли последния брой на „Старбърст“? Казват, че Арман Али може би е гей!
Мъжете съсредоточено слушат новините и обсъждат последните слухове и догадки. Вярно ли е, че ще обявят кризисно положение? Казват, че Патханкот е напълно разрушен от бомбардировки. Загинали са много цивилни. Мехта има достоверна информация, направо от министерството, че бензинът ще започне да се продава с купони. Лукът и доматите на практика са изчезнали от пазара. Добре е да се запасим с мляко.
Ние, децата, си имаме наша си банда. Тичаме из огромната зала, викаме и крещим, падаме един върху друг, за ужас на жените. Играем на „Види ми се, види“, докато ни омръзне После Путул измисля нова игра. Името й е особено подходящо за случая — „Война и мир“. Правилата са съвсем прости. Разделяме се на два отбора, единият воден от индийски генерал, а другия — от пакистански. Двата отбора се гонят. Всеки хванат е военнопленник и може да бъде освободен само в замяна на пленник на противниковия отбор. Залавянето на генерала се брои за двама военнопленници. Играта печели отборът с най-много военнопленници. Има само един проблем: никой не иска да бъде пакистанският генерал. Накрая хващат Салим. „Ти си мюсюлманин — казват му, — значи, ставаш пакистанец“. Салим отначало се противи, но е подкупен с обещание за две пакетчета дъвки. Включвам се в отбора на Салим и разбиваме индийците.