„Как ти е името?“, попита ме главатарят.
Можех да кажа „Рам“ или „Кришна“, но езикът ми се върза на възел. Един от нападателите посочи табиза на шията ми. „Този определено е мюсюлманин — настоя той, — да го убием.“
„Не, много лесно ще бъде да го убием. Ще изгорим живо това копеле в автобуса. Тогава и той, и неговите братя ще се научат да не докосват домовете ни“, възрази главатарят и се изсмя. Друг отвори туба бензин и започна да го излива в автобуса. Преди обичах миризмата на бензин, но от този ден насетне го свързвам с горяща плът.
Мъжът зад мен внезапно се изправи. „Не ме попитахте за моето име — рече той. — Нека ви го кажа. Ахмед Кхан. И искам да видя негодника, който ще докосне това момче.“
Настъпи моментно мълчание, след това главатарят заговори.
„О, значи и вие сте мюсюлманин. Много добре, и вие ще изгорите заедно с момчето.“
Мъжът не потрепна.
„Преди да ме изгорите, погледнете това“, каза той и извади револвер. Насочи го срещу нападателите.
Трябваше да видиш лицата на тия хулигани. Очите изскочиха от орбитите си. Зарязаха мечовете и тризъбците в автобуса и хукнаха презглава да се спасяват. Бях жив. Очите ми плувнаха в сълзи на благодарност.
Мъжът ме видя, че плача и ме попита как се казвам.
„Салим… Салим Илиази“, отговорих аз, като продължавах да хлипам.
„Не знаеш ли да лъжеш? — поинтересува се той. — Но аз ценя хората, които казват истината и в лицето на смъртта.“
После ми каза, че се занимава с внос и износ и че живее в голяма къща в Бикула. Имал нужда от човек, който да се занимава с готвенето и чистенето и изобщо да наглежда дома му, когато той самият пътува по работа. Почудих се защо бизнесмен като него носи пистолет в автобуса, но той обеща да ми плаща двойно на заплатата ми като разносвач на обеди и аз моментално се съгласих да му стана прислужник.
Ахмед имаше голям, просторен апартамент с три спални, прилична по размер кухня и дневна с трийсет и шест инчов телевизор. Аз готвех, чистех и бършех прах, но не забравях амбицията си да стана актьор. В определен смисъл, работата за Ахмед беше хубава, защото през по-голямата част от деня него го нямаше, а понякога заминаваше и за седмица или две. През това време аз ходех по студията. Проявих лентата — получиха се отлични снимки. Дадох ги на Мукеш Равал. Той на свой ред ги показа на Папу Мастер, който се занимаваше с младшите актьори. Ако щеш вярвай, но само три месеца по-късно получих първата си оферта за участие във филм.
— Наистина ли? — възкликвам аз. — Каква роля получи, в кой филм?
— Студент в колеж във филма на Аббас Ризви „Лоши момчета“ със Сунил Мехра.
— Ами да вървим веднага да го гледаме! Много бих искал да те видя на екрана и да чуя репликите ти.
— Ами… — колебае се Салим и свежда поглед към обувките си. — Разбираш ли, ролята ми беше отрязана в последния момент. Така че на екрана се виждам само за три секунди, седнал на един чин в зала с още трийсетина други студенти. Единствените реплики в тази сцена са между героя Сунил и преподавателя.
— Какво! — извиквам аз разочарован. — Само три секунди! Що за роля е това?
— От младшите артисти се очаква да играят точно такива роли. Ние не сме герои и героини. Ние сме просто част от сценария. Помниш ли онези сцени с големите банкети по филмите? Младшите артисти са онези, които стоят отстрани и отпиват от питиетата си, докато героят и героинята танцуват валс на дансинга. Ние сме минувачите по улицата, докато героят преследва престъпника. Ние сме публиката, която ръкопляска в дискотеката, когато героят и героинята печелят състезанието по танци. Но аз нямах нищо против да работя като младши артист. Това ми позволяваше да изпълня мечтата си да надникна зад кулисите. И ми даде възможност да се запозная с продуцента, Аббас Ризви. Той ме хареса и обеща да ми даде по-голяма роля в следващия си филм.
През следващите шест месеца открих много неща за Ахмед. Като цяло, беше доста странна птица. Имаше само два интереса в живота: да яде добра храна и да гледа телевизия. По телевизията гледаше само две програми — крикет и „Мумбайска криминална емисия“. Беше маниак на тема крикет. Винаги, когато се играеше мач, независимо дали Индия участваше, той трябваше да го гледа. Ставаше в три през нощта, ако мачът беше в Карибите, и в полунощ, ако се играеше в Австралия. Гледаше даже мачовете между нови отбори като Кения и Канада.