Можеш да си представиш какво стана с Ахмед. Беше заложил един милион на трийсет и седмия сенчъри на Малванкар и сега загуби всичко за един пробег. Проклинаше Гилеспи, Хейдън, но най-много от всички — Мишра. „Ще го убия това копеле“, изръмжа той и изхвърча от къщата. Вероятно е отишъл в някой бар да удави мъката си.
Същият този следобед пристигна още един жълт плик. Притеснявах се да не съдържа снимката на един определен индийски батер, но когато видях чия е, едва не умрях.
— Защо, какво имаше вътре? Кажи ми бързо!
— В плика имаше гланцова, двайсет на петнайсет, снимка на Аббас Ризви, продуцентът, и напечатан лист с адреса му. Знаех, че той ще бъде следващата жертва на Ахмед и че заедно с неговата смърт ще умре и моята мечта да стана актьор. Трябваше да предупредя Ризви. Но ако Ахмед разбереше, без съмнение щеше да убие мен. Все пак, той беше професионален убиец с разрешително да убива.
— И какво направи? — питам аз, останал без дъх.
— Каквото трябваше. Без да се мая, отидох при Ризви и му казах за предстоящото нападение. Той не ми повярва и аз му показах снимката и листчето с адреса, които бяха пристигнали по куриера. След като видя снимката в ръката ми, съмненията му се изпариха. Каза ми, че ще избяга в Дубай и ще се покрие за година — две. Беше ми толкова задължен, че ми обеща при завръщането си да ме направи герой в следващия си филм, а дотогава да се погрижи да получа обучение. Ето защо сега той плаща за курса по актьорско майсторство, а аз броя дните, докато стана на осемнайсет.
— Божичко, каква история, Салим! — възкликвам аз и дълбоко въздъхвам. — Но не се ли изложи на опасност пред Ахмед, като занесе пакета на Ризви? Щял е да получи обаждане същата вечер и да разбере за липсващия плик.
— Не, защото когато се прибра вечерта, Ахмед все пак получи плик на масата.
— Но… така е щял да убие Ризви.
— Не, понеже аз сложих нова снимка и нов адрес, който помолих да ми напечатат в един институт наблизо.
— Гениално. Значи си дал фалшив адрес? Но как можеш да дадеш фалшива снимка?
— Не можех. Затова не го и направих. Дадох на Ахмед истинска снимка и истински адрес, и той отиде и изпълни задачата. Но преди да разбере, че е убил не когото трябва, аз му казах, че трябва спешно да замина за Бихар и напуснах работата при него. Крих се тук и там, не припарвах до Бикула и даже спрях да ходя в „Хаджи Али“, която беше отсреща. И ето че миналата седмица видях по „Криминална хроника в Мумбай“, че полицията е застреляла ужасяващия наемен убиец Ахмед Кхан при престрелка близо до гара „Чърчгейт“. И затова днес дойдох да благодаря на Аллах в „Хаджи Али“, и кого да видя — теб!
— Да, удивително съвпадение. Но аз имам още един въпрос. Чия снимка и адрес даде на Ахмед?
— Единствената, която си струваше. Дадох му гланцова, двайсет на петнайсет, снимка на господин Бабу Пилай и адреса на Маман!
Смита плясва с ръце.
— Страхотно! Вече разбрах, че си умен тип, но не знаех, че и Салим е гений! И той е получил разрешително да убива, и си е избрал идеалната мишена. Какво стана после? Ти каза ли на Салим за участието си в шоуто?
— Не, не му разкрих защо съм дошъл в Мумбай. Казах му само, че съм в Делхи, работя като прислужник, и че сега съм в Мумбай за няколко дни.