После Роберто влезе и тя си даде сметка, че тази нощ може да контролира всичко… освен него. Той беше неизвестният елемент в старателно изготвения й план за отмъщение.
Щом я зърна, той се закова на място. Стисна юмруци. Присви очи.
Същински пират.
Приличаше на пират.
В движение той захвърли вратовръзката и изхлузи сакото си. Походката му не беше наперена, а… хищна. Изглеждаше гладен.
Изведнъж Бренди се почувства не толкова като прелъстителка, а като девица, която ще бъде похитена.
— Харесва ли ти апартаментът? — Тонът му обаче бе мек.
— В живота си не съм виждала нещо толкова прекрасно. Гледката… — Тя посочи двата гигантски ъглови прозореца, където светлините на Чикаго напомняха на свещички върху торта, а езерото Мичиган бе тъмно петно в ледената нощ.
— Добре. — Бездруго дълбокият му глас стана още по-басов. — Искам да си щастлива.
— Аз съм щастлива. — Бренди се поизправи. — Много щастлива. Банята е олицетворение на сладострастието. Бих могла да изпълня солото от „Лебедово езеро“ между ваната и тоалетното шкафче. — Тя дрънкаше безсмислици, защото сърцето й туптеше все по-силно.
Нали това искаше? Възможността да се люби с мъж, за когото мечтае всяка жена?
Разбира се, че да, но не бе взела предвид, че жените по принцип мечтаят за опасни мъже. Един италиански граф с репутация на страхотен любовник едва ли беше опасен, но точно сега, в тъмното, като знаеше, че телата им скоро ще се слеят, на нея й се струваше опасен.
Всъщност той изглеждаше опасен и на партито, но тогава беше толкова гневна, че подцени този факт.
Сега, разкъсвана между вцепенението и страхопочитанието, Бренди задъвка устната си и го загледа как разкопчава ризата си.
Облечен, той създаваше впечатление, че е висок и здрав, ала костюмът криеше жилестите мускули, плоския корем с плочки, яките мишци. Този мъж бе превърнал тренирането в изкуство и това я изненада. Повечето мъже, които се упражняваха толкова упорито, обожествяваха телата си и не им оставаше време да се възхитят на някоя жена.
Роберто бе насочил цялото си внимание към нея. Беше страшничко да си фокус на толкова много внимание. Страшничко… и вълнуващо.
— На път за тук си втълпявах, че очите са ме излъгали. Че няма начин да си толкова разкошна, колкото те помнех. Но ти… с тази златна коса, събрана високо, и червената коприна, галеща възхитителните ти извивки… — Роберто се усмихна и на бузите му се образуваха дълбоки трапчинки. — … и тези фриволни токчета, приличаш на римско пиршество.
— Нима? — Странно как премръзналите й крака се стоплиха под слънцето на похвалите му.
Той я върна във времето, когато тя беше на осемнайсет, в колежа и тъкмо осъзнаваше какъв могъщ сексапил притежава. Тифани й беше казала, че младостта е най-големият афродизиак, но едва когато видя как момчетата от горните курсове й се точат и едно по едно безуспешно се опитват да я впечатлят, разбра, че майка й е била много права.
После срещна Алан, разумния избор, и постъпи както трябва. Прие неговото предложение. Излизаха заедно четири години и за това време някак неусетно тя забрави какво е да превърнеш някой мъж в свой роб само с усмивка. Превърна се в прозаична и почти уморена жена.
Сега Роберто я милваше с дълбокия си глас, казваше й, че е разкошна и тя му вярваше.
Спомнила си плановете за прелъстяване, тя се изтърколи по гръб и се изтегна грациозно. Ръцете й образуваха арка над главата, а гърдите й почти — почти! — се изтръгнаха от роклята.
Роберто остро си пое дъх. Балсам за душата й.
Тя разкопча шнолата и разтърси глава. Изрусените кичури се посипаха по раменете й.
Не го видя да се движи, но ето че изведнъж той се озова коленичил до нея.
— Ти си римски пир и вече съм убеден, че аз съм победителят гладиатор. — Топлият, наситен тембър на гласа му се бе променил. Бе станал гърлен от отчаяние. От нужда. Той улови главата й в шепите си и я целуна — с грубо желание, с нежна ярост.
Къде се беше научил да целува така — с идеалния натиск върху устните, с език, който толкова опитно изучи устата й, че между краката й се разля топлина? Той вдигна устни, а тя стегна бедрата си, опитвайки се да съхрани усещането.
Но Роберто целуна клепачите й, засмука ушенцето й и нежно го захапа. Тя изохка и се задърпа.