Тип беше стар адвокат, вероятно не най-добрият, защото беше на шейсет и още не бе съдружник, но знаеше как да играе играта. Той се ръкува с нея.
— Благодаря, по-добре съм.
— Даяна, радвам се да те видя отново. Надявам се, че ще ми кажеш кой е фризьорът ти. Моят направо ме окълца последния път.
Всъщност последния път тя беше при истински стилист, но Даяна беше на трийсет и нещо, омъжена, изрусените й кичури крещяха „изгорени сме“, а прическата подчертаваше големите й бузи. Малко ласкателство нямаше да й се отрази зле.
— Разбира се. — Кафявите очи на жената светнаха.
Глен се прокашля.
— Само че след малко — добави Даяна.
— Санджин. — Бренди му подаде ръка, но при него едва ли щеше да успее с южняшки чар. Беше неженен, интелигентен, от Индия и не му се нравеше, че не е проявила интерес към мъж, който работи в кантората.
Той докосна ръката й и хладно сведе глава, с което показа, че в негово лице си е създала враг.
— Госпожице Майкълс, свършихте ли с приказките? — строго я скастри госпожа Пеликан. Очевидно бе наясно какво цели Бренди. — Глен е водещият адвокат по вашето първо дело, затова ще му сътрудничите.
Глен кимна надуто и Бренди разбра, че ще й се стъжни животът. Той беше петдесетгодишен, с олисяло теме, което прикриваше със зализан отгоре кичур. Петък вечерта направо му бяха потекли лигите по нея и тя десет минути се шегува с жена му за това какви глупаци били възрастните мъже. Според Бренди мъж, който бе готов да изневери на половинката си, трябваше да бъде осмян, приземен и неутрализиран — не непременно в този ред.
— Глен, защо не изложиш случая в общи линии заради новото ни попълнение? — Госпожа Пеликан седна и скръсти ръце на гърдите си.
Бренди разгърна тефтерчето си и щракна химикалката.
— Ще бъда кратък, тъй като всички тук вече знаем подробностите и нашият клиент скоро ще се появи. — Глен стана и заговори директно на Бренди. — Той има двойно гражданство — американско и италианско. ФБР твърди, че е крадец на бижута, специализиран в диамантите — големите диаманти, които бил откраднал от музеи и частни лица в Ню Йорк, Сан Франциско и Хюстън. ЦРУ също се интересува от него. Според тях този човек е извършвал подобни престъпления в Рим, Бомбай и Лондон. Но от ФБР са го хванали първи.
Бренди кимна. Всички останали изглеждаха отегчени.
— Няма ли да си водите бележки, госпожице Майкълс? — Глен многозначително погледна тефтерчето пред нея.
Тук всички вече я мразеха, затова Бренди им каза истината:
— Имам фотографска памет, господин Силвърстийн, но ще си водя бележки, когато стигнем до детайлите. — Тя му се озъби в усмивка.
Глен търпеливо си пое дъх, с което очевидно изразяваше скептичното си отношение.
— ФБР разполага с видеозаписи на нашия клиент на две от тези места преди обира и най-важното: аудиозапис, на който той разговаря със собственика на магазин за ювелирни изделия само час преди извършването на кражбата. Носят се слухове, че покорявал романтично жените, преди да задигне най-свидното им…
— Най-свидното ли? — изсумтя Тип.
Бренди се помъчи да не прихне.
— А една свидетелка, госпожа Вандермиър, твърди, че го видяла да задига огърлицата й от осемкаратови диаманти, преди да си тръгне от нея. ФБР води следствие срещу него въз основа на косвени улики и обвиненията на една потърпевша. — Глен се залюля като кобра, приготвяща се за удар. — Биха могли да го тикнат зад решетките… ако клиентът ни, разбира се, беше беден. Но той не е. Може да си позволи най-добрата адвокатска защита, а това сме ние.
— Разбира се — съгласи се Бренди.
— Сам е натрупал богатството си и е уважаван бизнесмен. — Даяна се усмихна радостно. — Фактът, че е италиански граф, също не е за изхвърляне.
Косата на Бренди настръхна. Тя заби химикалката в тефтерчето си. Страницата се разкъса, но тя не забеляза. С див поглед гледаше ту един, ту друг колега.
— Как му е името?
— Никога ли не четеш вестници? — поинтересува се Санджин.
— Името му! — Бренди почука с кокалчета по масата.
Глен се смая от яростта й.
— Бартолини — каза той. — Роберто Бартолини.
Десет
— Навярно сте видели господин Бартолини. — Проницателните кафяви очи на госпожа Пеликан наблюдаваха ужасеното изражение на Бренди. — Беше на партито у господин Макграт.