— Тя си тръгна рано. Вече ни беше картотекирала във фотографската си памет. — Гласът на Санджин преливаше от злоба.
Вратата се отвори. Секретарката на госпожа Пеликан влезе и задъхано съобщи:
— Тук е.
Преди Бренди да се съвземе или да затвори зиналата си уста, Роберто влезе.
Изглеждаше апетитен даже в костюм.
Нищо чудно, че не я попита за фамилията й. Беше му казала къде работи. За кого работи. Копринената черна коса, която тя с такова удоволствие рошеше, беше прилично подстригана.
Знаел е, че тя ще е част от екипа по защитата му. Знаел е, че пак ще се видят. Ваклите му очи обходиха помещението, поспряха се на Даяна…
Бренди трябваше да си направи отвод.
О, боже. О, не. Трябваше да си направи отвод… и да се мотивира.
Той погледна госпожа Пеликан. Глен.
На Бренди й идеше да падне от стола си и да се скрие под масата.
Божичко. Щяха да я уволнят от първата й работа. Баща й щеше да има да мърмори колко е безполезна и как никога няма да му върне парите за колежа. И… може би щеше да се окаже прав, защото тя бе извършила най-големия грях: беше се забъркала в любовни отношения с клиент.
Смътно Бренди си даваше сметка, че се извършва официално представяне.
— Господин Бартолини, струва ми се, че познавате всички тук — казваше госпожа Пеликан. — Глен, Санджин, Даяна, Тип…
Те се изправяха при произнасянето на имената си.
Роберто се здрависваше с всеки поотделно.
— Струва ми се, че не се познавате с Бренди Майкълс? — попита госпожа Пеликан.
— Госпожице Майкълс. — Усмивката му бе вежлива, изпълнена с възхищение и общо взето можеше да мине за усмивка на човек, който за пръв път се запознава с привлекателна жена. — Приятно ми е.
Тя се обиди. Преструваше се, че не я познава след цял уикенд заедно?
Не, чакай. Беше доволна, защото това й даваше време да помисли как да постъпи. Очевидно трябваше да се оттегли от случая. Във „Вандербилт“ беше държала изпит по етика.
Някой я сръчка в гърба. Глен. Той я изгледа яростно, намеквайки й, че трябва да се изправи.
Бренди несигурно стъпи на краката си.
— Господин Бартолини, с нетърпение очаквам да работим с вас.
Това пък откъде се взе? Нямаше да работят заедно. Тя щеше да си направи отвод. Нищо, че щеше да е адски неловко, че означаваше край на нейната кариера и че до края на живота си ще трябва да сервира „Хепи Мийл“ в Макдоналдс.
Интересното бе, че той й предлага избор, като пази в тайна отношенията им. Дали не се срамуваше от нея?
Не, не беше това. Той не знаеше, че е адвокатка в кантората, преди тя да му каже. Спомни си колко внимателно я беше погледнал — сякаш не бе сигурен какво да мисли.
Някой отново я сръчка.
Глен. Сега всички бяха седнали.
Роберто седеше начело на масата заедно с госпожа Пеликан и слушаше, докато тя разясняваше защитната им стратегия.
Бренди също седна и се опита да реши какво ще прави. Независимо че Роберто й даваше възможност да потули истината, тя трябваше да я признае. Ако връзката им се разчуеше, това щеше да застраши защитата. Но не беше нужно да се обяснява пред всички тук. Не и пред Санджин, който я гледаше лошо. След събранието щеше да отиде в кабинета на госпожа Пеликан…
Гласът на Санджин я върна обратно към обсъждането:
— Предлагам да изпратим Бренди. И бездруго трябва да опознае тукашните съдии, а липсата й на опит не играе роля, защото какво би могло да се обърка на подобно заседание?
Тя се огледа. Заради душевния си смут бе пропуснала нещо много важно.
— С удоволствие ще свърша каквото трябва. — Безобиден отговор.
— Добре — рече госпожа Пеликан. — Тип, вие с Даяна ще видите какво друго може да се изрови от източниците на ФБР. Санджин, поверявам разследването всецяло на теб.
Санджин посърна. Така й се падаше на тази подла невестулка.
— Глен, ти си с мен. Бренди, ти отиваш с господин Бартолини на заседание при съдия Найт. Нищо не би трябвало да те затрудни. Щом види хубавото ти личице, и е твой. — Госпожа Пеликан се изправи и кимна бодро.
Всичките й колеги станаха и кимнаха бодро.
Бренди стори същото, но… как така щеше да ходи с Роберто на заседание? Как се бе получило така?
Ето на. Откъснаха я от плана й за етически изискуемото убийство на кариерата й, докато той още бе в зародиш.