— Това нищо не е — скромно призна Ноно. — Трябваше да ме видите преди.
— Преди какво?
— Преди това. — Той повдигна сакатата си ръка и я показа отпред и отзад. — Това е дясната ми ръка. Аз съм десничар. С лявата не ме бива и наполовина.
— Какво се е случило? — попита Бренди.
Сърдечната усмивка на Ноно изчезна и той доби мрачен израз. Яростен израз.
— Случи се Мосимо.
— В какъв смисъл? — Уплашена и отмаляла, Бренди се приведе към него. Спомни си, че Роберто изви китката на Мосимо, но не разбираше как подобна маневра може така да ти осакати ръката. — Как Мосимо…
Роберто я осведоми за това, което я интересуваше:
— Изпотроши всяка костица в дядовата ръка с чук.
Петнадесет
Бренди се отдръпна много, много далеч от този образ. Чук, ръждясала калена стомана, размазва безжалостно крехките костици на човешка ръка…
— Искаше бизнеса ми — продължи Ноно. — Аз нямах никакво намерение да му го отстъпя. Но от болницата човек не може да ръководи екипа си, а майстор-крадец никога не може да работи отново с такава ръка.
— Хората му се разплакаха, щом видяха ръката на Ноно. В своята област той надмина всичките си предшественици. За в бъдеще няма да се намери втори като него. Той беше творец. Да счупиш ръката му, е като да разбиеш Пламъка на Романови. — Роберто я наблюдаваше, опрял лакти на коленете си, сключил длани.
Сега Бренди разбра защо Роберто инициира този малък спектакъл. Това не бяха панаирджийски трикове, а най-добрият начин да я убеди колко опасни са Фосера. Не просто убийци, а хора, които обичат работата си…
Тя се предаде — точно както Ноно и Роберто бяха предвидили.
— Добре. Няма да се оплача от тях в полицията.
— Обещавате ли? — Ноно й върна часовника, пръстена, ключовете и мобилния.
— Обещавам. Схванах! — Тя рухна на дивана. Едва се държеше на краката си от мисълта за подобно насилие, за подобна болка. — Не съм глупачка! — Ала потрепери.
Прав ли беше баща й? Беше ли глупава? Беше се забъркала в глупава ситуация с професионални крадци като съюзници и други професионални крадци, които представляваха опасност за живота й; адвокатите, които би трябвало да й бъдат съюзници, се изявяваха като нейни врагове, а един от най-изтъкнатите чикагски съдии я презираше заради компанията, в която тя се движеше. Бренди разтри дясното си око, където я болеше, и се опита да забрави подигравателния тон на баща си, който кънтеше в главата й.
Бренди е глупава.
Не беше. Знаеше го. Справи се отлично с учението, а приятелите се осланяха на здравия й разум.
Но в моменти като този, когато беше уморена и объркана, беше по-лесно да повярва на баща си.
Тя приписа познатото парене в стомаха на днешните си притеснения.
— Роберто, ако не сътрудничиш на Мосимо, и той ли ще ти размаже пръстите с чук?
— Недейте се тревожи за Роберто. Той може да се оправи. Не е майстор като мен, но е сто пъти по-умен. — Ноно почука с пръст по челото си и смигна. — Е, хайде да не е сто пъти, ама е умник.
Роберто прихна.
— Ноно, ти още ли излизаш с Кармин?
— Не, тя взе да ми прави фасони. — Ноно недоволно се отпусна на фотьойла. — Когато изведох Тереза на голф, Кармин побесня. Нямам време за сцени на ревност.
От промяната на темата Бренди разбра, че са доволни от обещанието й. Тя облегна глава на дивана и се опита да не мисли как чукът размазва ръката на Ноно, за пистолетите и бруталността на тези хора, за потрошения й апартамент, за несигурната й адвокатска кариера…
— Мама разправя, че отново трябва да се ожениш.
— Майка ти да си гледа работата.
— Тя казва, че ще го направи, когато първо ти започнеш да си гледаш своята.
Гласът на Роберто долиташе до нея някъде отдалеко. Тя се обърна и го погледна. Беше толкова красив. Даже профилът му беше великолепен. Сърцето й се свиваше, косъмчетата по ръцете й настръхваха, а щом се сети с какво упоение се любеха… Мили боже! Тя повдигна глава. От всички неща, за които не биваше да мисли, това беше номер едно. Никога, никога не биваше да се унася в спомени за онази нощ, за онзи уикенд…
За какво говореха тези двамата? Май за някакви роднини… всъщност не разбираше и думичка. Нима слухът й изневеряваше?
Не, усмихна се Бренди. Те говореха на италиански.
Беше й топло, чувстваше се сита, снощи почти не беше спала… знаеше, че го е загазила здравата. Тифани щеше да я порицае, че е заспала, докато е на гости, но тя щеше да затвори очи само за няколко минутки… само за няколко секунди…