— Не, не го помислих за Алан. Не звучеше като мухльо, попаднал в лапите на лесбийка, затова се сетих, че е новият. Новият! Дето уж трябваше да го зарежеш след една нощ, а после — след уикенда. Какво става? — Ким непрекъснато повишаваше тон. — Ти да не си полудяла?
— Не съм полудяла. — Бренди се премести до прозореца и се втренчи в нощното небе, мъчейки се да види луната или звездите… или Господ. Би искала да си поприказва едно хубавичко с Господ. — Но някой май иска да полудея.
— Идиотка.
— Кучка — разсеяно отвърна Бренди. — Вандали са върлували в апартамента ми.
— Какво? Кога? — Бренди винаги можеше да разчита, че Ким ще реагира бясно на всяка заплаха, отправена към сестричката й.
— Снощи. После отидох на първия си работен ден и моят италиански любовник се оказа ответникът по първия ми случай.
— Мъжът, който ми вдигна?
— Същият. — Бренди си свали фибите. — После съдът го постави под мое попечителство. Сега съм у дядо му, където ще пренощувам; освен това спорим къде ще спим до приключване на делото.
— Тоя май иска да се вмъкне в леглото ти?
— Не-е-е! — Бренди извади четката за коса от чантата си.
— Хайде де! Трябва да е сляп и малоумен, за да не прояви интерес. — В гласа на Ким се прокрадваше абсолютно недоверие.
— Алан не беше нито сляп, нито малоумен, а ето че не прояви интерес. — Бренди яростно започна да се реше.
— Той беше погълнат от себе си и държеше всички мъже да му завиждат за страхотната мацка, която е забил, но мразеше, че си по-висока от него, по-умна от него и безкрайно по-интересна.
— Ей, благодаря ти! — По принцип Ким беше доста дръпната и рядко сипеше комплименти. Бренди скъта тези до сърцето си.
— Той беше насилник — безизразно заяви Ким.
— Никога не ме е удрял. — Бренди захвърли четката.
— Не беше нужно. Вдъхваше ти неувереност, подрязваше ти крилцата. Сега налетя на друг тип, който получи каквото искаше от теб и сега е готов да те зареже.
Бренди се сети как Роберто я изпиваше с поглед, когато си мислеше, че тя не забелязва.
— Не точно…
— Аха! — победоносно извика Ким. — Знаех си. Знаех си, че си правиш майтап с мен. Мъжът, с когото разговарях по телефона, има глас на любовник.
— Скъпа моя сестро, какво разбираш ти от мъже-любовници? — насмешливо попита Бренди.
— Ти не си единствената, която преживя авантюра този уикенд. — В благоприличния тон на Ким Бренди долови сдържана възбуда.
— Я чакай малко. Чакай, чакай. — Бренди държеше да се изяснят. — Да не казваш, че си си намерила някого?
— Не е невъзможно.
— Ти си толкова придирчива, че е невъзможно.
Ким се засмя — дълбоко и радостно.
— Виж, тя е специална.
— Как се казва?
— Говорехме за теб.
— Как се казва?
— Значи този тип проявява интерес?
— Ще ти кажа, когато ми кажеш как се казва. — В другия край на линията настъпи мълчание и Бренди се ухили широко. Ким можеше да се инати. Но Бренди беше по-голям инат.
— Казва се Сара.
— Заместник-директорката, която се заяждаше с теб ли?
— Отговорих ти, сега е твой ред. — Само че Ким се смееше. Звучеше толкова щастлива, че на Бренди й домиля. Ех, ако не беше сестра й, изминалите четиринайсет години щяха да смачкат Бренди, но Ким се изправи срещу предразсъдъците по отношение на лесбийките и срещу обидите на баща си и стана успешен треньор. С такъв пример пред себе си Бренди трябваше да постигне целите си. Тя дължеше много на Ким.
— Какъв беше въпросът?
— Ще се оправиш ли? — троснато попита Ким.
— Естествено. Какво още може да ми се случи?
— Ами…
При тази единствена думичка антените на Бренди трепнаха подозрително.
— Какво! Какво, Ким?
— Само знай, че… може би издадох твърде много на майка ти.
— Какво? — О, не. — Какво ще рече „твърде много“?
— Тя ме затрупа с въпроси. Обърка ме. Не знаех как да се измъкна, а тя започна да гадае на глас и… Ей, трябва да затварям. Турнирът по плуване е довечера и сега е моят ред.
— Не смей да ми затваряш! Ким! Да не си посмяла! — Но връзката се беше разпаднала. — Мамка му! — Трябваше да се обади на Тифани. — Мамка му. — Но втория път ругатнята не беше толкова пламенна.
Трябваше да се обади по-скоро. Знаеше го. Не биваше да обвинява сестра си, че неуспешно се е опитала да я покрие. Просто нещата се бяха усложнили много, не ставаше дума за обикновена раздяла, а Тифани страшно щеше да се разстрои — едно, че Бренди е била наранена, и второ, че не е изтичала при нея за помощ.