Ала тя не можеше да страни от него цяла вечер. Той не би го допуснал. Роберто безпогрешно откри ръката й, облечена в ръкавица.
— Позволи ми да ти кажа какво ще правим тази вечер.
Тя рязко се завъртя с лице към него; русата й хубост бе някак хладна и безразлична.
— Тъй като нямам избор, изобщо не ме интересува.
— Изслушай ме, направи този жест към мен. — Той свали ръкавицата и целуна пръстите й. — Първо ще вечеряме при Хауърд Патерсън. Прочут е с това, че кани най-известните готвачи от цял свят, а за тази вечер е обещал провансалска кухня.
— Добра идея — първо да ме нахраниш. Така ще обуздаеш темперамента ми.
— Абсолютно вярно, макар че според мен шампанското също би обуздало темперамента ти. Чийто и да е темперамент, ако там е въпросът. — Той долепи устни към дланта й.
Бренди сведе глава.
— Колко изискано от твоя страна.
Тя имаше жило на оса и брилянтен ум на дилетантка — тази комбинация го караше да хитрува и да се смее, понеже се досещаше, че зад маската на изтънченост се крие друг облик. Тя беше пламенна хедонистка и нежна жена, която беше станала адвокатка, за да оправи света.
Господ му беше свидетел, че Бренди работеше усилено, за да го измъкне от затвора. Макар че в живота на Роберто имаше много жени, досега никоя не се беше опитвала да спаси грешната му душа.
— След като хапнем и обуздаем темперамента си, отиваме на парти, устройвано от Мосимо. — Роберто помилва възглавничката на палеца й.
— НССО. — Тя се правеше на равнодушна, но пулсът й се учестяваше с всяка ласка.
— НССО? — намръщи се Роберто. Английският рядко му изневеряваше. — Какво ще рече това?
— Носете си свое оръжие.
— Ааа! — Той се засмя под мустак. — Да, сто на сто там ще има барут, достатъчен за избухването на малка война. Само че аз ще бъда невъоръжен.
Ръката й конвулсивно се сви.
— Не знаех, че това би трябвало да ме успокои.
— Довери ми се. Ще те браня.
— Това ми е известно. Повече се тревожех, че ще извършиш някоя глупост.
Бренди се държеше обидно, ала под черногледството й се таеше неосъзната увереност, че той ще гарантира нейната безопасност, и това го накара да се надуе като пуяк.
— Сигурно ми е забранено да те целуна по устните и да съсипя страхотното ти червило?
— Сложила съм си от червилото, което ще остане на Земята и след като ледниците са се разтопили.
Той се наведе към нея.
И се натъкна на възпиращата й ръка.
— Както и да е, има друга причина, поради която ти е забранено да ме целуваш. — Тя оставяше паузи между думите си за постигане на максимален ефект. — Аз не желая това.
— Шампанско — промълви той, давайки си отлично сметка колко ще я подразни. — Много шампанско.
Тя деликатно му се озъби с лъскавите си, перфектни устни:
— Кажи ми плана докрай — у Мосимо ли отиваме?
— А, да… Трябва да се появя там, но обещавам, че няма да се бавим.
— Нямам търпение.
Ако Мосимо имаше капка ум в главата, щеше да спре да се притеснява от Роберто и да започне да се притеснява от Бренди. Роберто подозираше, че тя като нищо може да го закове с няколко умело подбрани думи.
— Запазил съм най-добрата новина за накрая.
— Бас държа. — Сарказъм, сарказъм, обаче не издърпа ръката си от неговата.
— Госпожа Джон Тобиас ежегодно устройва благотворителен бал в подкрепа на Чикагския симфоничен оркестър и цял контингент от музиканти свирят за дансинга. Нощ, създадена за изящество и красота. Нощ, създадена за теб, моя Бренди. Нямам търпение да те грабна в прегръдката си и да те изведа на дансинга.
Ако изтънчените му думи я впечатлиха, тя го скри зад ледена физиономия.
— А после, след като се натанцуваме, ти ще постигнеш своето.
— Своето?
— Ще се върнем в апартамента и ще останем там — рече той с лъжлива невинност.
Бренди вбесено се втренчи в него — само че ядът й бавно премина. Тя се облегна на кожената седалка и силно се изсмя.
Роберто я наблюдаваше, доволен, че тя е в състояние бурно да се надсмива на себе си.
— А утре пак ли ще вършим каквото кажеш?
— Така е честно. Нощем ти постигаш своето. Денем — аз.
— Ти наистина си тежък случай, Роберто.
— В какъв смисъл? — предпазливо попита той.
— Ще те уведомя, когато разбера. — Тя издърпа ръката си. — Пристигнахме.