— Това ли са всички клюки? — Бренди се спъна от облекчение. Роберто я подхвана.
— Внимавай, Бренди, не падай точно сега.
— Още ли има? — Госпожа Тобиас я погледна алчно.
— Не, но под попечителството ми е поставен само един крадец на диаманти.
— Засега. — Госпожа Тобиас ги преведе през светлите отворени помещения към свирещия оркестър. — Сигурна съм, че те всички ще чукат на вратата ви. Хубави адвокатки — „хубави“ ли казах, имах предвид прилични — трудно се намират. А такава, която може да ходи и да дъвче дъвка едновременно, е още по-голяма рядкост. Заповядайте! — Озоваха се на балкона над грандиозната бална зала. Възрастната госпожа махна с ръка. — Не е ли приказно? През остатъка от годината използвам мястото за тенискортове, но то е построено за нощи като тази.
Наистина беше приказно.
Огромното помещение имаше лъснат паркет, стени със златна мазилка и издигнат подиум за оркестър от двайсетима души. Стотици хора се движеха на малки групички — мъжете тържествени в черно и бяло, жените бляскави в бижута и изискани тоалети. Дансингът заемаше половината помещение и върху него кръжаха двойки, докато валсът отшумяваше.
— Толкова е грандиозно. — Бренди се вкопчи в перилото и захласнато се загледа надолу с желанието на танцьор, който отдавна не се е забавлявал. — Не съм виждала нищо подобно.
— Дансингът не е за гледане, той е за танцуване! — Госпожа Тобиас положи ръката на Бренди върху тази на Роберто. — Роберто, заведи това момиче на танци!
— С удоволствие.
Балерината Бренди открай време обичаше рециталите пред публика, обичаше да се движи в темпо, обичаше грацията и плавността на фигурите, които тялото извайва на музикален фон. Докато се спускаха по стълбището, оркестърът засвири танго и тя развълнувано се засмя.
— Роберто, можеш ли да танцуваш танго?
— Разбира се. Майка ми много държеше да се науча.
Веднага щом стигнаха дансинга, той я прегърна и тя разбра, че е ударила джакпота. Той можеше да танцува. Да танцува страхотно. Беше добре обучен, но имаше и нещо повече — музиката възкреси спомена за таланта му на любовник. А объркването, породено от това, че винаги са заедно и въпреки това винаги разделени, придаваше истинност на болката, стаена в тангото.
Бесният ритъм ги оплете в мрежите си, понесе ги по целия дансинг — единият бягаше, а другият го преследваше — събуди в тях изключителна, отчаяна страст.
Другите гости им отстъпиха пространство, докато накрая останаха да танцуват сред кръг от прехласнати зрители.
Мрачният поглед на Роберто не се отделяше от нейния.
Бренди се концентрира върху него, имаше очи само за него и в тази интимност чувстваше какъв ще е следващият му ход.
Залата се превърна във фон на движенията им.
Те бяха секс под музикален съпровод.
Тогава Бренди зърна едно познато лице в края на тълпата. То се хилеше с такова презрение, че тя пропусна една стъпка.
Роберто я дръпна към себе си, поглъщайки движението, но навярно усети, че нещо не е наред, защото я поведе с повече сила, като я насочваше безмилостно в движенията, давайки й възможност да се съвземе от шока.
Когато музиката спря, тя се бе окопитила до степен да се усмихне пленително на Роберто и да му ръкопляска, сякаш в момента е изпълнена единствено с възхищение от уменията му.
Той също я поздрави с ръкопляскане и се поклони, но мимоходом прошепна в ухото й:
— Какво стана? Защо се разстрои?
— Няма нищо. — Пълна глупост. Роберто така или иначе щеше да разбере. — Ето там е Алан.
Роберто се взря в тълпата и погледът му безпогрешно откри хубавия мъж с кестенява коса, сини очи, луничава кожа и мускулесто, стройно тяло.
— Да. Виждам го. Изключително тъпият годеник се е завърнал.
Роберто я накара да се усмихне малко по-искрено.
— Изобщо не е какъвто си го представях. — Той беше объркан. — Мислех си, че ще се окаже… е, не непременно красив, но поне с внушително присъствие, защото чух, че има бляскаво бъдеще. Вместо това той просто е… нисък.
— Не е нисък. Твърди, че е метър седемдесет и пет.
— По-нисък е от теб.
— Само когато съм на токчета.
Роберто изсумтя:
— А когато не си?
Тя не отговори.
— Не. Не ми казвай, че си ухажвала крехкото му его и си носила обувки без ток. Бренди! Не! — Роберто тръгна към Алан. — Трябва непременно да се запозная с мъжа, който е смачкал индивидуалността на моята Бренди.