От змията Роберто.
Бренди се придвижи към вратата.
Той поднесе пръстите на секретарката към устните си:
— Grazie molto.
Докато Роберто се взираше в очите на Мелиса, Бренди се промъкна край него и се шмугна в кабинета на чичо Чарлс.
Роберто рязко се извъртя.
Мелиса рязко се извъртя.
Двамата я погледнаха с ужас, когато тя се усмихна и затвори вратата в лицето им. Завъртя секретния ключ и се обърна към чичо Чарлс.
Възрастният мъж изглеждаше дребен на фона на огромния кожен стол и широкото дървено писалище.
— Много се радвам да те видя. Ела да ме целунеш по бузата. — Той наклони глава, очите му светеха като на някаква любопитна птица с плешива глава. — Как е майка ти тази сутрин? Красива както винаги?
— Не знам. Не беше станала, когато тръгнахме. — Всъщност Тифани спеше като пън в съседното легло както миналата вечер, когато Бренди се върна, така и тази сутрин, когато Бренди излезе. Даже не се помръдна, за да целуне дъщеря си на изпроводяк. Не я укоряваше — вероятно по резките й движения се беше досетила, че е бясна, а Тифани винаги се стремеше да избягва конфронтации.
— Ах. — Чичо Чарлс се усмихна. — Тогава за какво дойде при мен?
— Във връзка с онзи мъж. — Тя посочи през вратата към Роберто. — Знаеш ли какво направи?
Чичо Чарлс се облегна назад в стола си и изпъна пръсти.
— Имаш десет минути да ми разкажеш. — Звучеше бодро и делово. Вече не беше добродушният чичо Чарлс, а заетият шеф на голяма юридическа кантора.
— Снощи ме заведе на три различни партита и се държеше с мен все едно съм някоя манекенка. — Тя закрачи към писалището. — Перчеше се пред чикагските бизнесмени, че съм му била „адвокатка“. — Бренди изписа кавичките с пръсти. — Заведе ме на парти при долнопробните си италиански приятелчета и техните метреси, потупа ме отзад и ми нареди да вървя при другите жени, защото си имал работа.
— Ти какво предприе?
— Какво предприех? Първо казах „не“. Мосимо Фосера го чакаше да… знам ли… сигурно да ме научи на дисциплина, но вместо това Роберто заговори на италиански, и то бързо.
Чичо Чарлс сведе поглед. Ако се мъчеше да скрие усмивката си, не успя.
— Затова отидох да си поговоря с момичетата! Които между другото едва ли владееха който и да е език, освен този на спрейовете за коса и контрацептивите. — Тя се опря на писалището и безмълвно призова чичо Чарлс да я погледне. Когато той го направи, тя сподели най-големия си страх: — Слушай, чичо Чарлс, Мосимо Фосера иска Роберто да открадне нещо и съм напълно сигурна, че заплашва живота на дядо му. Какво ще предприемем?
— От къде на къде? Нищо няма да предприемем. Щом Роберто Бартолини е решил да приеме поръчка за Мосимо Фосера, нищо не можем да сторим. — Бренди се канеше да го прекъсне, но възрастният мъж вдигна ръка. — Моля те, не забравяй кои сме. Не сме полицаи, нито агенти на ФБР, нито супергерои. Ние сме адвокати и нашата работа започва и приключва в съда.
— Да, но аз очевидно съм бавачка, която ще бъде подведена под отговорност от съдия Найт, ако Роберто наистина открадне нещо.
Чичо Чарлс кимна.
— Да, ако съдия Найт прецени, че си отговорна за евентуалните простъпки на Бартолини, би могъл да ни създаде проблеми за в бъдеще. Не се отлепяй от Бартолини, за да няма основания да се усъмни в твоята бдителност.
— Но аз губя репутацията си на благонадежден адвокат още преди да съм започнала работа!
— Госпожице Майкълс, ако вярвате на думите си, значи подценявате престижа на тази кантора.
Госпожице Майкълс. Добре де, беше го подразнила.
— Извинявай, но знаеш ли какво е цял живот да се бориш да те вземат на сериозно и всичко да отиде на кино за една вечер?
— Не. — Чичо Чарлс заобиколи писалището и улови ръката й. — Но те уверявам, че клюките, които разнасят останалите млади дами в кантората, само издават завистта им. — Той я поведе към вратата. — А сега, Бренди, иди да се натъкмиш за Бартолини; на него му е приятно да изплакне очи с хубаво момиче, както и на мен. Така или иначе винаги съм бил на мнение, че се престараваш. Когато това дело приключи и затънеш в прашасалата правна документация, ще погледнеш назад и ще се учудиш какво толкова си се оплаквала. — Той отключи вратата. Отвори я. — Ако се тревожиш, че нямаш подходящи дрехи…
— Не е там въпросът!
— … попитай Мелиса за корпоративните сметки и всичко, което ти трябва, ще мине за сметка на „Макграт и Линдоберт“. — Чичо Чарлс я потупа по бузата. — Ще бъде забавно нали? — Той я изведе и затвори вратата, докато тя го гледаше с недоумение.