— Нали каза, че собственикът се е чувствал неудобно — вероятно си е давал сметка, че ще го наранят, а може би дори ще го убият. — Роберто покри дланта й със своята.
— Но защо, когато го попитах, не ми е казал, че има проблем?
— Може би се е надявал, че ще ги умилостиви с приказки. Може би е бил добър човек и не е искал да пострадаш. — Той стисна пръстите й. — Но щом по някаква причина тези двамата са те подгонили, значи не е изключено господин Нгуен да ти е дал нещо, което ги интересува.
Бренди опипа обиците си.
— Разглеждах ги на витрината. Сапфирите са невероятни, но тези двамата не биха тръгнали да ме преследват заради тях. Нали можеха да ги откраднат на място.
— Значи не са сапфирите. Тогава да не би да е пакетчето, в което господин Нгуен ги е увил?
Бренди заговори бавно, връщайки се мислено към онзи ден:
— Сложих си ги в магазина. Той ми даде кутийка за тях, но това е чисто и просто бижутерска кутийка, чието капаче се отваря с натискане, а вътре има подложка, на която обиците стоят… нали се сещаш, върху едни поставки. — Тя се опита да покаже с пръсти.
— Къде е кутийката?
— В джоба на шлифера ми, затова не са я докопали, когато са вилняли из апартамента. В това време нищо не може да ме измъкне от моя шлифер.
— Е… — той изкриви весело уста — почти нищо…
Този намек за безразсъдната им свалка я разгорещи.
Дума да няма, Бренди се държеше разумно. Но както винаги с Роберто, страстта се таеше близо под повърхността.
Откакто го срещна, тя се промени. Дали и той се беше променил, или животът му представляваше едно дълго бягство „камикадзе“ след друго? Наистина ли се беше влюбила в един съвременен пират?
Разбира се, че да. Той планираше да открадне Пламъка на Романови.
Този мъж — този престъпник — нямаше място в живота й.
Усети душевна болка. Когато намереше време, щеше да седне да си поплаче.
Но точно сега имаха да разнищват престъпление.
— Смятах, че провеждаме рационален и крайно необходим разговор.
— Това и правим, въпреки че в момента бих предпочел да провеждаме един друг тип разговор. — Той горестно въздъхна, сякаш оплакваше всеки миг, който не е прекаран в прегръдката й. После забеляза, че тя се е увила в топлото бяло кадифено „Гучи“ и бодро подметна: — Май не е това палтото?
— Не, говоря за черния си шлифер, който е в дрешника в хотела. Роберто, как мислиш, дали точно сега онези нехранимайковци не претърсват апартамента?
— Не. Тъкмо изпратих имейл на ФБР, за да ги предупредя какво става.
— Предупредил си ФБР? — ужаси се Бренди. — Но ти не трябва ли да се скатаваш?
— Човек с моята професия си има своите контакти. В края на краищата прекарах много време с добрите агенти, докато те ме разпитваха за жалкия осемкаратов диамант на госпожа Вандермиър. Ако не мога да използвам ФБР в такава ситуация, какво е оправданието за съществуването им?
— Но ти си обещал да свършиш работата за Мосимо, а ако ФБР ни постави под наблюдение…
— Мъничка Бренди. — Роберто пак сложи пръст върху устните й. — Чуй ме. Кълна ти се, че ще постъпя както трябва. Имай ми доверие.
На Бренди й се дощя да умре от радост, че той е загрижен за нея, и от мъка, че не можеше — не смееше — да му повярва.
— Честна дума, Роберто бих искала да ти се доверя. Но…
Компютърът избипка. Роберто хвърли поглед на появилото се съобщение.
— В момента ФБР са в хотела. Охраняват апартамента. А похитителите сигурно са установили, че планът им не е сработил, защото сега се мотаят във фоайето.
Нюби спря пред хотела.
Роберто кимна към някакъв мъж с портиерска униформа, който се беше свил под тентата.
— Как разбра, че е той? — На Бренди човекът й приличаше на портиер.
— Познавам го.
— Ясно. — Тя запомни лицето му. — А защо не влезе вътре да арестува ония двамата?
За миг Роберто придоби виновен вид. Отговорът му май беше приготвен предварително:
— Не може да ги арестува, преди да разбере за кого работят.
— Какво? Значи това, че се опитаха да ни убият, не е достатъчно основание да ги тикнат в затвора? — Нюби й отвори вратата и тя излезе. — Помниш ли заседанието при съдия Найт, Роберто?
— Да — предпазливо отвърна той.
— Реших, че ти си правият. — На минаване край мнимия портиер тя високо добави: — ФБР наистина са шайка идиоти.