Щом го зърна, Бренди измъчено си пое въздух.
Роберто я разбираше.
— Шок е да видиш човек, за когото знаеш, че е мъртъв.
— Та аз почти не го познавах. — В гласа й се усещаше смущение.
— Смъртта винаги е изненада. По кое време приблизително си била в магазина му?
— Рано. Сигурно към десет и половина.
— Добре. — Роберто ускори кадрите, в които господин Нгуен сядаше зад касата и отваряше списание, и забави, когато вратата издрънча. Собственикът на заложната къща вдигна поглед и изтръпна. Очевидно го беше страх от гостите му, но смело се провикна:
— Джоузеф и Тайлър Фосера. Какво търсите тук? Казах ви да се махате.
Двамата младежи наперено се запътиха към тезгяха и по-големият каза:
— Хей, ти си просто един дърт чичка. Що да те слушаме?
— Така е, братче, той е смотан чичка. — Другият младеж се засмя — и се разкашля.
— Това е той, хлапакът, когото спипах да ме следи — обади се Роберто.
— Те са — едновременно с него каза Бренди.
— Ще приемеш ли предложението ни? — попита по-големият младеж от видеото.
— Проверих как стоят нещата — отговори господин Нгуен. — Вие нямате власт в квартала. Вашият чичо е шеф на фамилията и ако научи, че се опитвате да развивате рекет на негова територия…
Младежът тутакси заби юмрук в лицето му.
Главата на господин Нгуен се люшна встрани. Той падна и се удари в стената. На пода изпадаха няколко картини.
— Джоузеф! — По-малкият звучеше шокиран.
— Трай си, Тайлър. — Джоузеф изчака господин Нгуен криво-ляво да се изправи.
— Виж к’во, чичка, можем да те защитаваме от себе си. — Джоузеф се опули нагло — агресивна фъшкия, която някой трябваше да озапти.
Господин Нгуен долепи ръка към челюстта си и внимателно я опипа.
— Видях синината — прошепна Бренди. Не можеше да откъсне поглед от екрана.
Роберто избута стола към нея и тя рухна върху него, краката вече не я държаха.
— Ще те убием, ако не ни платиш — заплаши Джоузеф.
Господин Нгуен разклати глава, сякаш за да я проясни, след което заговори на Тайлър:
— Ами ти? Защо се мотаеш с този хулиган? Ти си умен. Програмираш компютри. Не трябва тебе престъпност!
— Той е с мен. — Джоузеф сграбчи Тайлър за гушата. — Нали, пич?
— Да, с него съм. — Макар че Тайлър не изглеждаше кой знае колко щастлив.
— Ти трябва да ни платиш. Започваме собствен бизнес. Ще забогатеем и всички ще си плащат!
— Питай чичо си какво мисли за тая работа, младежо.
Джоузеф изтика Тайлър зад гърба си и се съсредоточи върху господин Нгуен.
— Чичо ми одъртя. Вече не го бива. Всички така разправят. На сцената е нужен нов човек. И този човек съм аз.
— И аз — изграчи Тайлър.
— Нищо чудно, че искат видеото — каза Бренди. — С такова доказателство присъдата не им мърда.
— Ако Мосимо не ги докопа пръв — кимна Роберто.
— Ще убие ли тези момчета?
— Които са дръзнали да оспорят неговата власт? Сто на сто.
На записа Джоузеф казваше:
— Да, чичка, Тайлър ми е заместник, тъй че плащай. — Той извади пистолет и го насочи към господин Нгуен.
— Защото хич не се шегувам. Ще ти светим маслото. — Ръката му не трепваше, а той се усмихваше, сякаш предвкусваше удоволствието да задигне парите или да убие.
Господин Нгуен бавно отстъпи назад и вдигна ръце във въздуха.
Тайлър се гърчеше като дете, което спешно трябва да отиде до тоалетната.
— Не, човече, не го убивай, ще загазим яко!
— Слабото звено — прошепна Роберто.
— Леле, Тайлър, какъв си скапаняк — отвратено просъска Джоузеф.
— Не съм. — Без да си поема дъх, Тайлър добави: — Някой идва. Майната му, момиче е!
Трите глави се обърнаха към вратата.
— Абе ти не заключи ли? Тъпанар зализан, къде ти е акълът? — Джоузеф прибра пистолета в джоба на палтото си. Придърпа шапката надолу и вдигна шала си.
— От теб зависи — обърна се той към азиатеца. — Една думичка и ще ликвидираме и теб, и нея. Спомни си го, преди да гъкнеш.
Господин Нгуен кимна.
Момчетата отидоха в дъното на магазина.
Вратата се отвори и Бренди чу собствения си глас:
— Навън е студено. Вътре е топло. — Разговаряше с Ким. След секунда влезе в обхвата на камерата.