— Няма нищо опасно. По-късно ще разбереш за какво служи. Това е част от сделката. Диплянката съвсем не се шегува, когато говори за прекъсване на контактите с роднини и любими. Няма да имаш телефон, нито достъп до интернет или пощенски услуги.
— Колко е щедрото заплащане?
— Двеста хиляди годишно, които може изцяло да спестяваш, защото храната и подслонът са безплатни.
Коб подсвирна и се облегна на стола си. Попита, ако приеме работата, дали ще трябва да подпише куп декларации за неразкриване. Мъжете му отговориха отрицателно. Щом бил повдигнал въпроса, положението било много просто. Ако някога разкаже някому подробности за тази работа, ще бъде убит и никой никога няма да бъде съден за това. Коб се вторачи в очите им и установи, че това не е шега. Което му помогна да повярва и на останалото.
— Добре, дайте първото хапче.
Същата нощ в стаичката му от другата страна на Рамади се случи нещо странно. Дойде куриер с дебел плик, в който имаше каталог, чиито листа бяха свързани със спирала. Коб се засмя, защото се оказа прав, че в края на краищата няма да се мине без бумаги. Разбира се. Обаче се оказа, че това не са документи за подпис. Вътре имаше подробни сведения за повече от сто жени. Нямаха имена, а само номера. Всички бяха на възраст между осемнайсет и двайсет години и всяка втора беше красавица. В сведенията бяха включени снимки с висока резолюция в анфас, както и голи снимки. Към първата страница беше лепната бележка с ръкописен текст: Избери две и утре до 08:00 предай избора си в офиса за наемане.
По-малко от двайсет и четири часа по-късно Коб се намери във въздуха в туловището на един транспортен самолет С-17. По време на полета беше спал и се събуди едва когато самолетът кацна тук — мястото, което беше станало негов дом оттогава. Дори днес още нямаше представа къде се намира. Предположи, че е някъде в Северна Канада. Имаше планини и през цялата година беше дяволски студено. Към този двор не водеха никакви пътища, които да го свържат с друго място. Наоколо нямаше нищо друго освен северна пустош, докъдето ти стигат очите. Дворът се състоеше от летището с подредените около него сгради и хангари. И пътят, който започваше да се вие в гората, минавайки по края на долината, преди да стигне до къщите, които се издигаха на върха на склона. Всяка от тях беше на сто метра от останалите и скрита от другите сред гората.
Вятърът смени посоката си и донякъде отвя парата от вътрешния двор. Коб огледа онова, което се разкри пред очите му, и се усмихна зад цигарата си.
Кали още го правеше, очите ѝ затворени, изгубена в мига. Коб не можеше да види лицето ѝ, но беше сигурен, че е усмихнато. Изведнъж тя отвори очи и го погледна. Вдигна едната си ръка от бедрото на Йола и му помаха да дойде при тях. Коб кимна и си дръпна дълбоко за последен път.
Двете момичета бяха пристигнали тук един ден след него. Коб вече беше забравил, че ги е избрал сред останалите снимки. Беше решил, че това е поредният психически тест. Първия ден тук, докато беше сам, просто се наслаждаваше на къщата. Цялата само за него. Беше чисто нова: човек можеше да подуши мокета и боята. Все едно беше в някой от безбройните риалити предавания на "Биг Брадър", които беше гледал.
Отлични условия за живот.
Наистина. Разполагаше с отопляем басейн, в единия край с топла вана. Самият вътрешен двор имаше подово отопление. В къщата гледаше домашна телевизия със 7.1 съраунд аудиосистема. Имаше и сауна, в огромната кухня стоеше двукрил хладилник, а на гранитния кухненски плот бяха оставили лаптоп, чиято единствена работа беше да показва дълъг списък с храни и напитки. Можеш да прехвърляш списъка, отбелязвайки дузина неща или само едно, по което силно копнееш, и след трийсет-четиресет минути поръчаните стоки се появяваха пред вратата ти. Безплатно! Коб точно попиваше всичко това и се питаше какво, по дяволите, се очаква от него да прави тук, когато на вратата се позвъни и той за пръв път срещна Кали и Йола.
През първите седмици остана неясно каква точно ще бъде работата. В началото един по-възрастен мъж на име Хейгър няколко пъти се отби при него, за да обясни някои неща. Каза, че са предвидени още две дози от лекарството, което ще му бъде донесено в къщата, щом дойде време. Би било хубаво, ако Коб ползва разумно алкохола и тревата. Тези вещества няма да бъдат в конфликт с лекарствата нито сега, нито по-късно, когато започне работа.
— Каква работа? — попита Коб.
— Това ще научиш по-късно. След още няколко седмици. Сега просто се настанявай. Забавлявай се. Има маркирани туристически пътеки, които водят до някои от близките планински гребени. Можеш да изведеш момичетата на разходка, ако имат желание, разбира се. Ако някога срещнеш някого от съседите, няма лошо да се поздравите, да размените любезности, но контактите трябва да са минимални. Те ще вършат същата работа като теб, но няма да я обсъждате. Аз им казах същото, така че всички са наясно. — Хейгър завърши малко загадъчно. — В сутерена има стационарен телефон. Сигурен съм, че си го видял. Свързан е с офиса ми тук в района. Ако имаш някакви въпроси, просто натисни червеното копче.