— Мамка му — се изплъзна на Драйдън.
— Ще ми се да не бях го правила. Всичко бих дала, за да върна времето.
— Твоят началник го е съобщил нагоре по командната верига, нали? — отбеляза Драйдън.
Рязко кимване за потвърждение.
— После какво се случи? — попита той.
Гол отиде до компютъра.
— Ето това — каза той и натисна бутона за показване на диапозитиви.
Холи обърна гръб на машината, взе един стол и седна настрана със стиснати в скута юмруци.
Драйдън впи поглед в екрана.
Появи се зърнисто изображение. Изглеждаше като заснето от охранителна камера в блок с килии на затвор. Гледната точка беше близо до тавана надолу към редица килии. Зад решетките Драйдън виждаше жени в черни гащеризони. В девет от килиите имаше само по един човек. В десетата бяха седемгодишната Рейчъл и нейната майка.
— Това са кадри от вътрешността на мястото, където са държани — каза Гол. — Сграда № 16 в "Детрик".
Драйдън отново огледа редицата килии и забеляза Одри и Сандра. Всяка беше с различен цвят коса от тези, с които ги беше видял в Чикаго.
Накрая очите му се спряха на текста в долния край на екрана: Детрик 16–06.08.2008 23:30:52.
Миг по-късно диапозитивът се смени с друго изображение. Същата сцена от различен зрителен ъгъл, надписът сочеше няколко секунди по-късно.
В третия кадър, също секунди по-късно, всичко се беше променило. Жените бяха разтревожени в своите килии. Някои бяха станали. В първите два кадъра Рейчъл беше в скута на майка си, а сега се беше вкопчила здраво в нея.
На четвъртия кадър се виждаше екип от мъже в униформи на охранители, които току-що бяха влезли в блока и крачеха към килията на Ребека и Рейчъл. Всички в килиите бяха на крака и пищяха с разкривени усти. Рейчъл бе заровила лице в рамото на Ребека.
Гол започна да разказва ставащото на следващите един след друг кадри. Гласът му беше безизразен и безстрастен. Драйдън откъсна очи от екрана и само слушаше.
— Екипът на охраната е млад и неопитен. За разлика от истинските пазачи по затворите тези тук никога не се били сблъсквали със съпротива от страна на затворниците. Носят пушки помпи, заредени с несмъртоносни муниции като торбички с бобчета, които на по-големи разстояния наистина не са смъртоносни, но от упор са унищожителни. Влизат в килията, насочили вниманието си към Рейчъл и нейната майка, без да обръщат внимание на затворничките в съседните килии. Единайсет и половина и девет секунди. Пазачът в най-лявата част губи оръжието си от затворничка, която го издърпва през решетките. През следващите четири секунди те губят напълно контрол върху положението. В края на тази времева рамка двама мъже са повалени, а останалите стрелят. Един все още се опитва да вземе Рейчъл. Единайсет и трийсет и една минути и петнайсет секунди: Рейчъл е измъкната насила от ръцете на Ребека, а в същото време оръжието на пазача идва на едно ниво с лицето на жената. Една секунда по-късно Рейчъл гледа право в очите на майка си, когато пушката помпа гръмва в челото на Ребека от дванайсетина сантиметра.
Холи сякаш се бе свила в стола си. Ръцете ѝ бяха впити една в друга, изглеждаше вкочанена, сякаш седеше някъде на много студено.
— На следващия кадър стрелецът е улучен смъртоносно — отбеляза Гол. — Останалите се оттеглят. Рейчъл остава при трупа на майка си, докато затворниците използват изпуснатите пушки помпи, за да прострелят ключалките на килиите си. Онова, което се случва след това, е от особена важност Драйдън отново насочи поглед към екрана. Хората от охраната лежаха на земята. Ребека се беше свлякла напред, очите ѝ милостиво не се виждаха от камерата. По това време Одри и Сандра вече бяха влезли в килията и отместваха Рейчъл от трупа на Ребека.
— Двете остават с Рейчъл в продължение на повече от три минути — каза Гол, — докато останалите оцелели затворнички — общо четири — излизат от килиите и събират оръжията. Тези четири жени си разменят изстрели с екипите от пазачи в коридора. Сега пазачите стрелят с бойни патрони и в продължение на три минути четирите жени са избити една по една. В единайсет и трийсет и четири и двайсет и осем секунди единствените живи затворнички са Одри, Сандра и Рейчъл. Двете жени не посягат към пушките помпи, макар те да имат още муниции. Продължават да седят до Рейчъл, за да я успокояват, и непрекъснато ѝ шепнат нещо в ухото дори когато пазачите влизат отново в блока.
Диапозитивите свършиха. Програмата се върна на изходния кадър с черен текст на бял фон и остана там.