- На добър час, тогава - каза тя. - Златото ти свърши добра работа.
- Ако това означаваше „благодаря“, моля.
- Това означаваше - тя се обърна към Дилан. - Каквото и да стане, не ще забравя какво направи за нас. Ти си най-умното момче, което съм срещала.
- Ами, аз просто...
Лилит не го остави да довърши, а го прегърна и целуна по устните. След миг се отдръпна с усмивка.
- Извинявай. Просто бях любопитна.
- Любопитна? Да те вземат мътните! - отвърна Дилан с ръка на устните. - Та ние изобщо не се познаваме!
Лилит се засмя и вдигна аероплана във въздуха. Крилете му се разпериха от морския бриз, а тя стисна ръцете си на дръжката за пилота.
- Познавам те по-добре, отколкото си мислиш, господин Шари. - усмихна се тя и се обърна към Алек - Нямаш представа какъв приятел имаш.
С тези думи тя пристъпи в мрака... и изчезна от погледа им.
Алек се затича до ръба на скалите. На лицето му се четеше ужас. Аеропланът се разклати за миг, но след това се спусна под ъгъл към морето. Вятърът го издигна по-нависоко, почти към върха на скалите. За миг отново чуха смеха на Лилит.
Аеропланът се втвърди и полетя към светлините на града. Миг по-късно той изчезна в мрака.
- Господни Шари - каза Боврил и се изкикоти.
Алек поклати глава, замислен за Лилит. Баща й бе мъртъв, а родният й град гореше. И въпреки това тя летеше и се смееше!
- Това момиче е ненормално.
- Съгласен! - опипа устата си Дилан - Но умее да се целува.
Алек погледна към момчето и поклати глава.
- Хайде. Да намерим майстор Клоп!
Железният голем лежеше в купчина от вагони и пръснатия им товар. Краката му бяха изкривени и разкъсани. Само горната му половина бе останала цяла. Огромната глава бе облегната върху останките от два товарни вагона. Големът приличаше на великан, заспал върху смачкана възглавница.
Дерин и Алек приближиха, като си проправиха път през електрическите части и натрошеното стъкло. Релсите на влака бяха изтръгнати от земята и стояха сред останалите боклуци като изкривени метални панделки.
- Мътните да го вземат - прошепна Дерин, докато минаваха покрай обърнатия вагон-ресторант. Червените му завеси бяха излезли от счупените прозорци.
- Добре, че влакът не е имал пътници.
- Можем да стигнем главата на голема оттук - каза Алек и посочи огромната ръка, която стоеше отпусната в праха. Те се покатериха по нея и скоро видяха две безжизнени фигури, отпуснати в пилотските седалки.
- Майстор Клоп! - извика Алек - Ханс!
Един от мъжете са размърда. Дерин видя, че това е Бауер. Очите му се бяха изцъклили, а ръцете му немощно опитваха да свалят предпазните колани. Тя последва Алек п му помогна да измъкне мъжа.
- Was ans getroffen? - попита той.
- Der Orient-Express - обясни Алек.
Бауер го погледна объркано, след което видя следите от катастрофата около себе си и разбра какво е станало. Тримата измъкнаха Клоп и го подпряха на широкото рамо на голема. Майсторът механик все още не се движеше. По лицето му бе потекла кръв, а когато Дерин постави ръка на врата му, пулсът му бе слаб.
- Трябва да намерим лекар.
- Да, но как? - попита Алек.
Очите на Дерин зашариха из бойното поле. Нито една от машините не бе оцеляла в битката. Силуетът на „Левиатан“ обаче изплува в небето. Бе станало точно както бе очаквала - след като се бе справил с „Гьобен“, въздушният кораб идваше, за да разгледа съсипаното оръдие на Тесла.
Тя отвори уста, за да обясни какво стана, когато животинчето на рамото й издаде тих звук като от стъпки.
Алек също го чу.
- Бойни самоходи!
Дерин се обърна към града. Дузина колони пушек се издигаха на хоризонта.
- Може би са от Комитета?
- Те дори не знаят, че сме тук - поклати глава Алек.
- Да, такъв бе планът. Но анархистката го разкри пред чичо си, нали?
Бауер се изправи несигурно на крака и вдигна един далекоглед от земята. Едната му леща бе счупена и затова той погледна през другата като през телескоп.
“Elefanten, каза след миг
Алек прокле.
- Поне са бавни.
- Никога обаче няма да успеем да измъкнем Клоп оттук. -отвърна Дерин - Не и без чужда помощ.
- II откъде можем да намерим такава?
Тя посочи към тъмната фигура над водата, която все още завиваше. Прожекторите й вече шареха по скалите.
- „Левиатан“ приближава, за да разгледа ситуацията отблизо. Можем да им сигнализираме и да отведем Клоп при корабния хирург.
- А, В, С... - каза весело Боврил.
- Но така отново ще бъдем пленници! - възрази Алек.
- Мислиш ли, че при османците ще е по-добре? - Дерин посочи към следите от битката наоколо - С нас поне ще оцелееш!