“Ich kann bleiben wit Meister Klopp, Herr, ” - каза Бауер.
Дерин присви очи. След месец работа с Машинистите бе започнала да разбира немския.
- Какво има предвид, като казва, че ще остане с Клоп?
Алек се обърна към Дерин.
- Корабът ти може да вземе Бауер и Клоп, докато ти и аз се измъкнем.
- Да не си полудял? - зяпна го Дерин.
- Османците никога няма да ни намерят в цялата тази бъркотия. - сви юмруци Алек - Помисли си. Ако Комитетът спечели, те ще изхвърлят германците от
Империята и ще са ни длъжници, Дилан. Ще можем да останем тук, сред съюзниците си.
- Не и аз, глупави ми принце. Аз искам да се върна вкъщи!
- Но аз не мога да се справя сам... без теб - погледът му омекна. - Моля те, ела с мен.
Дерин се обърна към него. За миг си пожела Алек да я моли за същото нещо, но по друг начин. Не като някакъв смахнат принц, който смята, че всички трябва да му служат, а като мъж.
Разбира се, вината не беше негова. Тя така и не бе казала на Алек защо се бе върнала в Истанбул. Не заради мисията, ами заради него. Не му бе разкрила истината, а вече бе твърде късно. Бе изкарала с него цял месец и все още се съмняваше, че той би хлътнал по обикновено момиче.
За какво й бе да остава?
- Имаме още работа тук, Дилан - каза той. - Ти си най-добрият войник на революцията.
- Да, но домът ми не е тук. Не мога да живея с... твоите машини.
- Няма значение - разпери ръце Алек. - Екипажът ти никога няма да ни види.
- Ще трябва - Дерин огледа бойното поле в търсене на нещо, с което да сигнализира. Но Алек беше прав. Дори ако имаше триметрови знамена, никой нямаше да ги забележи сред останките от влака.
И тогава ги видя - ръцете на голема, разперени в двете посоки. Дясната бе изпъната, а лявата свита под ъгъл. Почти описваха буквата S.
- Това чудо ще може ли да мръдне отново?
- Кое, големът ли?
- А, В, С - каза отново Боврил.
- Да. Ако един великан започне да дава знаци, трудно ще го пропуснат.
- Пещите са изстинали - отвърна Алек, - но предполагам, че в пневматнката може бп ще има още налягане.
- Да проверим тогава!
Алек стисна зъби, след което се покатери на главата и коленичи до управлението. Дръпна и почука два от измервателите, след което се обърна. На лицето му бе изписана несигурност.
- Работи ли? - попита тя - Не ме лъжи!
- Никога не бих те излъгал, Дилан. Можем да подадем поне дузина сигнали.
- Тогава давай! Следвай ме! - Дерин изпъна дясната си ръка и сви лявата под ъгъл.
Алек не помръдна.
- Ако се предам на капитана ти сега, повече никога няма да съм свободен.
- Но ако не дадеш знак на „Левиатан“, Клоп умира! Всички умираме, щом бойните машини на султана ни настигнат!
Алек остана смълчан за още няколко мига, след което въздъхна и се обърна към контролите, като постави дланите си в ръкохватките на контролните лостове. Съсъкът на пневматичните системи изпълни въздуха.
Огромните ръце се отделиха бавно от земята и изимитираха Стойката на Дерин.
- S - каза перспикациусът.
Дерин сви лявата ръка пред себе си. Тази буква бе по-трудна за металния голем, който бе рухнал в прахта, но Алек успя да изкриви лакътя му.
- Н! - обяви Боврил и продължи с Дерин -A...R...P...
На петата буква огромният прожектор на „Левиатан“ спря върху тях. Двамата повториха серията букви отново, а след това последните остатъци от налягане в гигантските ръце изчезнаха.
Алек извади ръце от ръкавиците.
- Wie large haben wit; Harts?
Бауер присви очи под светлините на прожектора.
- “Zehn minuten?”
- Все още имаме време да избягаме, Дилан.
- За десет минути? Едва ли. А и няма нужда - Дилан постави ръка на рамото на Алек. - След това, което стори тази нощ, мога да кажа на капитана, че си ме свързал с
Комитета. Ще му кажа, че без твоята помощ корабът е щял да бъде свален!
Изговори всичко това много бързо. Бе нарушила обещанието си да го остави с лекота.
- В такъв случай трябва да очаквам медал - отвърна сухо Алек.
- Ами да. Може пък да те изненадат.
Прожекторът премигна на дълги и къси вълни. Дерин бе позабравила Морзовата азбука, но докато гледаше, си я спомни.
- Получили са съобщението - отвърна тя. - Капитанът ни поздравява!
- Много мило.
Дерин остана загледана в прожектора.
- Готови са да ни вземат. Бързо ще намерим хирург за майстор Клоп!
- В такъв случай вече нямаш нужда от мен и Ханс -протегна ръка Алек. - Време е да си кажем довиждане.
- Недей! - помоли се Дерин - Никога няма да се измъкнеш от слоновете. Няма да позволя на капитана да те окове! Ако го направи, ще те освободя лично!