Алек се загледа в протегнатата й ръка, но след това тъмнозелените му очи срещнаха нейните. Останаха загледани един в друг. Ръмженето на корабните двигатели караше кожата на Дерин да трепери.
- Ела с мен - каза тя накрая и хвана ръката. - Сам каза, че мястото ти е горе. Преди да избягаш! С останалия живот на „Левиатан“!
Той погледна нагоре към кораба. Очите му блестяха. Все още бе влюбен в него. Дерин го виждаше!
- Може би не трябваше да оставям хората си - каза той.
- Mein Herr - намеси се Бауер - rafVolger befahl mir...
- Волгер! - излая Алек - Ако не бяха всичките му планове, никога нямаше да се разделяме.
Дерин стисна ръката му по-силно.
- Всичко ще бъде наред. Кълна се.
Докато въздушният кораб приближаваше, над тях се чу и шумоленето на криле. Метални нокти проблеснаха на светлината на прожекторите. Дерин пусна ръката на Алек и вдиша от изпуснатия водород - опасния, красив мирис на бързо кацане. От товарния вход на гондолата се спуснаха въжета и след секунди по тях заслизаха мъже.
- Не е ли прекрасна гледка?
- Изумителна - отвърна Алек - Стига да не си окован вътре.
- Стига глупости! - потупа го по рамото Дерин - Няма да има никакви окови. Това е само израз. Най-лошото, което направиха, е, че заключиха граф Волгер, а аз трябваше всеки ден да му нося закуска!
- Какъв лукс само.
Тя се усмихна. От мисълта за Волгер я полазиха тръпки. Той знаеше тайната й. Можеше да я предаде на офицерите й, на Алек, стига да поискаше.
Не можеше обаче да се крие вечно от графа. Това не бе поведение на войник.
А и ако се наложеше, можеше просто да го изхвърли през прозореца.
Когато въздушният кораб спря, Боврил я стисна по-силно за рамото.
- Закуска всеки ден? - попита животинчето.
- Да, зверче - отвърна Дерин, докато го галеше по козинката, - връщаме се у дома.
- ШАРП! - извика Нюкърк от товарния вход - По дяволите, Дилан, наистина си ти!
- Че кой друг - отвърна Дерин и се ухили, докато хващаше протегнатата ръка на момчето. Издърпа се с едно движение.
- Намери ли липсващото зверче?
- Да! - Дерин посочи с палец през рамо към бойното поле - Един от многото ми подвизи.
- Добре си се справил, господин Шари! - погледна надолу Нюкърк - Но да оставим хвалбите за по-късно. Към нас идват немски бойни машини, а боцманът каза, че те чака в навигационната зала.
Сега? - Дерин погледна назад към спасителната операция. Клоп се издигаше във въздуха, поставен на носилка, докато Алек и Бауер чакаха на рамото на голема.
- Боцманът каза веднага!
- Добре, господин Нюкърк. Но се погрижи за безопасността на Машинистите!
- Не се безпокой. Няма да оставим тези мухльовци да ни избягат отново!
Дерин не отговори. Нямаше значение какво мисли Нюкърк. Важното бе офицерите да разберат, че Алек е дошъл с тях по своя воля. Машинист или не, мястото му бе тук.
По пътя си към навигационната зала, Дерин усети как корабът трепти под краката й. Коридорите бяха пълни с търчащи хора и зверчета. Боврил гледаше всичко с очи, широки като чаени чинийки. За пръв път му се случваше да занемее. Зверчето чувстваше, че и неговото място е тук.
Изследователката чакаше в навигационната зала, загледана в светлините на Истанбул. Дерин се намръщи.
Очакваше да намери капитана. Но разбира се, офицерите бяха на мостика заради немските машини. Защо обаче бе извикана тук, а не на бойното поле?
Таса изскочи иззад д-р Барлоу и подуши ботушите на Дерин, след което докосна дланта й с нос.
- Радвам се да те видя, Таса.
- Таса - повтори Боврил, след което се изкикоти.
- И аз се радвам да ви видя, господин Шари - каза изследователката, докато се обръщаше към нея. - Бяхме се притеснили доста.
- Радвам се, че отново съм у дома, госпожо.
- Разбира се, не е изненадващо, че успя да се върнеш при нас. Ти си доста умно момче.
Пръстите на изследователката потропаха по дъската на прозореца.
- Макар че си направил много пакости по време на отсъствието си.
- Ами да, госпожо - Дерин си позволи да се усмихне. -Събарянето на гръмовержеца бе голяма пакост. Но се
справихме.
- Да, да - махна с ръка изследователката, все едно всеки ден виждаше как рухват електрически кули. - Имам предвид обаче животинчето на рамото ти, а не тази уморителна битка.
- О! - каза Дерин и погледна към Боврил - Имате предвид, че се радвате да си го върнете?
- Не, господин Шарп, нямам това предвид! - въздъхна д-р Барлоу - Забравихте ли вече? Направих всичко възможно лорисът да се излюпи в машинното отделение, докато Алек е там. За да се привърже към него.