- Помня - отвърна Дерин. - Казахте, че е като патенце, което тръгва подир този, който види пръв.
- Да, а това е Алек. Сега обаче го намирам на твоето рамо, господин Шарп.
Дерин се намръщи в опит да си спомни кога Боврил бе почнал да се катери и по нейното рамо.
- Зверчето ме харесва толкова, колкото и него. И защо не? Той все пак е Машинист.
Д-р Барлоу седна на масата с картите и поклати глава.
- Но то не може да се привързва към двама души! Или поне не трябва да може! Освен ако...
Тя присви очи.
- Вие с Алек май сте големи приятели, а, господин Шари?
- Господни Шари - изкикоти се Боврил.
Дерин погледна накриво към зверчето, след което разпери ръце.
- Честно казано, не знам, госпожо. Просто Алек тази вечер бе зает с голема и Боврил се покатери на рамото ми. Предполагам, че...
- Прощавай - прекъсна го д-р Барлоу, - но не каза ли Боврил?
- Ами да. Така се казва.
- Като говеждия екстракт? - повдигна вежда изследователката.
- Не аз му измислих името - отвърна Дерин. - Докато се обучавахме за курсанти, ни учеха да не се привързваме. Но една анархистка настояваше да му измислим име и го нарече Боврил. Така си и остана.
- Боврил - повтори зверчето.
Д-р Барлоу погледна внимателно лориса, след което поклати глава.
- Може би тази привързаност е резултат от некадърността на господин Нюкърк. Той така и не можа да задържи постоянна температура в люпилнята.
- Да нямате предвид, че Боврил е дефектен?
- Човек не може да бъде сигурен с новите видове. Значи казваш, че някаква анархистка измислила името?
Дерин започна да обяснява, но усети, че се олюлява и отпусна на един стол. Не бе много възпитано да седне в присъствието на дама, но внезапно всичко това й дойде много. Битката, смъртта на Завен, бягството на „Левиатан“...
Но най-важното бе, че отново си е у дома. Че чувства как корабът трепти под стъпките й, истински, жив, а не пламтящ в небето. Че Алек е на борда...
- Виждате ли, госпожо, намерих Алек съюзен с Комитета за Единство и Прогрес. Те искаха да свалят султана. Не одобрявам вижданията им, разбира се, но после открихме, че османците строят гръмовержец на Тесла. Знаех, че това може да унищожи „Левиатан“ и затова направих всичко възможно, за да го разруша. Затова се съюзих с анархистите - или революционерите, ако предпочитате.
- Много умно, както винаги - изследователката седна пред нея и почеса Таса по главичката. - Граф Волгер не бъркаше, а?
- Граф Волгер? - Дерин усети пристъп на паника от името му - Ако нямате нищо против да попитам, за какво не е бъркал?
- Каза, че Алек е попаднал в компанията на неблагонадеждни хора. И че ти ще успееш да го откриеш.
Дерин кимна бавно. Волгер бе седял точно тук, разбира се, когато бе чула за хотела на Алек.
- Хитър е като лисица.
- Наистина - изследователката отново се изправи и погледна навън, - но може би греши за Комитета. Политиката им може и да е неблагонадеждна, но днес направиха голяма услуга на Великобритания.
- Ами да. Помогнаха ни да спасим проклетия кораб!
- А и свалиха султана.
Дерин се изправи и застана до д-р Барлоу на прозореца. Корабът отново летеше, насочил се към водата. По улиците на Истанбул в далечината все още проблясваха взривове и изстрели. Дерин различи облаците лютив прах на светлините от прожекторите на бойните слонове.
- Не съм сигурна, че са го свалили, госпожо. Битката все още е в разгара си.
- Битката е напълно безсмислена - отвърна изследователката. - Няколко минути след като „Гьобен“ бе унищожен забелязахме имперската яхта „Стамбул“ да излиза от двореца, развявайки знамето на мира.
- На мира? Но битката тепърва е започнала. Защо султанът ще се предава?
- Не се е предал. Според сигналните флагове на „Стамбул“, начело на яхтата е Кизлар Ага. - усмихна се хладно д-р Барлоу - Той изведе султана на сигурно място, далеч от неприятностите в Истанбул.
- О! - намръщи се Дерин - Имате предвид, че го е отвлякъл.
- Както ти казах и преди, султаните идват и си отиват.
Дерин подсвирна. Замисли се колко ли време ще
продължи тази безсмислена битка. Тъмните води в залива още бълбукаха на мястото, където „Гьобен“ бе потънал. Тя се запита дали бегемотът е все още долу, търсейки вечерята си сред металните останки.
Прожекторът отново грейна, за да извика звяра. Следващата му цел бе „Бреслау“.
- Ако Комитетът наистина печели - каза Дерин, -Германия остава сама!