- Ами Австро-Унгария?
- Разбира се - прокашля се Дерин и прокле наум. - Не знам как забравих за тях.
- За хората на Алек? - повдигна вежда д-р Барлоу -Наистина странно, господин Шари.
- Господин Шарп - долетя глас над тях.
Дерин погледна нагоре и зяпна.
Две малки очички я гледаха от тавана. Те принадлежаха на друг перспикациус, който бе увиснал на тръба за гущери вестоносци. Бе почти идентичен с Боврил, но нямаше петна на крачетата.
- Какво, по дяволите...
След това си спомни. Бе имало три яйца. Боврил, яйцето, смачкано от автоматона на султана и още едно, за което бе забравила. То, разбира се, се бе излюпило по време на отсъствието й.
Д-р Барлоу вдигна ръка. Другото зверче се залюля на една лапа като маймуна, след което скочи на рамото й.
- Господин Шари - повтори новото зверче.
- Господин Шари - повтори го Боврил, след което и двете се закикотиха.
- Защо се смее? - попита изследователката.
- Нямам идея! - отвърна Дерин - Понякога мисля, че е побъркано.
- Революция! - обяви Боврил.
Дерин го погледна внимателно. Досега не го бе чувала да сменя само темата на разговора.
Новото зверче повтори думата доволно, след което каза.
- Съотношение на силите.
Боврил се изкикоти при тези думи, след което ги повтори. Дерин с нарастващо изумление видя как животинчетата почват да си говорят и да повтарят фразите, които са чули. Те скоро станаха водопад от думи на английски, Машинистки, арменски, турски и още дузина други езици.
Скоро Боврил повтаряше цели разговори, които Дерин бе имала с Алек, Лилит или Завен, а новото зверче отвръщаше с изявления, излезли като от устата на д-р Барлоу или дори на граф Волгер!
- Простете, госпожо - прошепна Дерин, - но какво правят те?
- Това, което е естествено за тях - усмихна се изследователката.
- Но те са изкуствени! Какво им е естественото?
- Да бъдат проницателни, разбира се.
На следващата сутрин разрешиха на Алек да посети Волгер. Когато стражът го въведе в каютата на графа, Алек забеляза, че вратата не е заключена. Със самия Алек се бяха отнесли любезно - повече като към гост, отколкото като към затворник. Може би напрежението между хората му и Дарвинистите бе намаляло през последния месец.
Граф Волгер изглеждаше добре. Той стоеше на бюрото си и закусваше рохки яйца с хляб. Не си направи труда да стане, когато Алек пристигна. Просто кимна и каза:
- Принц Александър.
- Графе - поклони се Алек.
Волгер продължи да маже филията си с масло. Алек се почувства като ученик, извикан, за да го накажат. Той, разбира се, никога не бе ходил на училище, но възрастните - независимо дали ставаше дума за възпитатели, родители или баби революционерки - винаги го гледаха неодобрително. Директорите едва ли бяха различни.
Най-накрая Алек въздъхна.
- Може и да спестим малко време, ако започна...
- Както прецените.
- Вие искате да ми кажете, че съм глупак, задето съм се оставил да ме пленят отново. II също, че съм луд, задето съм се намесил в политическите игри на Османската империя. Че съм можел да бъда на безопасно място, далеч оттук.
- В общи линии - кимна граф Волгер.
Мъжът продължи да маже филията си. Явно бе решен да покрие всеки милиметър с масло.
- Не послушах съветите ви, рискувах живота си. Своя и на хората ни. - продължи Алек - Д-р Бъск казва, че Клоп се възстановява, но аз поведох него и Бауер в битка. Нещата можеха да се развият много по-зле.
- Наистина - съгласи се Волгер и отново притихна.
- Дали не забравям нещо... а, да. Прахосах всичко, което татко ми остави. Замъкът, плановете ви, а накрая и златото.
Алек бръкна в пилотското си палто и усети малка издатина в крайчеца на дрехата. Той разкъса плата и извади остатъка от златото, след което го хвърли на масата. След месец покупки на подправки и механични части, кюлчето бе почти изхабено. Единственото, което бе останало, бе гербът на Хабсбургите. Приличаше на дебела, грубо направена монета.
Волгер премигна и Алек си позволи да се усмихне. Най-накрая бе провокирал реакция.
- Лично ли финансирахте цялата революция?
- Само края й - сви рамене Алек. - Революциите се оказаха доста скъпо удоволствие.
- Нямах представа. Гледам да ги избягвам. Въпрос на принципи.
- Естествено - отвърна Алек. - Това ви ядосва най-много, нали? Че наруших реда на нещата и свалих колега монарх?
Забравих, че революциите искат да свалят всички аристократи, включително и нас двамата.