Волгер отхапа от филията си.
- Това също - каза той и отпи от кафето си, - но има и друго, което забравихте.
Алек се замисли какъв ли е този провал, но след това се предаде. Взе една чаша от прозореца, напълни я с кафе и седна на бюрото срещу Волгер.
- Просветлете ме.
- Спасихте живота ми.
- Простете? - намръщи се Алек.
- Ако бяхте изчезнали, така, както ви посъветвах, гръмовержецът на Тесла щеше да изпрати мен и Хофман на дъното на морето, заедно с остатъка от екипажа.
Графът се загледа в чашката си.
- Дължа ви живота си. Това е изключително досадно.
Алек скри изненадата си, като отпи от кафето. Това бе
вярно - граф Волгер бе спасен заедно с останалите на борда на „Левиатан“. Дали не се опитваше да му
благодари, задето се бе присъединил към Комитета?
- Това не означава, че не сте идиот, разбира се - добави Волгер.
- Разбира се - отвърна Алек. Почувства се облекчен.
- Да не говорим за новопридобитата ви известност -Волгер отвори едно чекмедже и извади вестник, който постави на бюрото. Алек го взе. Беше брой на „Ню Йорк Свят“, а на първата му страница имаше снимка на Алек, поставена над дълга снимка от „нашия кореспондент в Истанбул“ Еди Малоун.
Алек постави вестника обратно на масата. Никога досега не бе виждал своя снимка и не бе очарован. Приличаше на замръзнало огледало.
- Наистина ли имам толкова големи уши?
- Почти. Какво си мислехте, за Бога?
Алек повдигна чашата си и се загледа в блестящото си отражение по черната повърхност. Бе готов да посрещне всеки упрек на Волгер, но не и това. Целият свят - не само Ню Йорк - вече знаеше за него. Семейните му тайни бяха извадени на показ.
- Този репортер, Малоун, знаеше твърде много за плановете на Комитета. Трябваше да открия начин, по който да му отвлека вниманието.
Алек хвърли още един поглед на снимката н забеляза текста под нея.
„ЛИПСВАЩИЯТ НАСЛЕДНИК“.
- Ето защо екипажът се държи толкова любезно. Те знаят кой съм аз.
- И не само те, Алек. Великобритания със сигурност има посланик в Ню Йорк. Дори техните малоумни дипломати не биха пропуснали това. Лорд Чърчил лично изпрати вестника до капитан Хобс с помощта на някакъв чудовищен орел.
- А вие как се добрахте до него?
- С д-р Барлоу си разменяме полезна информация -графът се облегна на стола си. - Тя е наистина забележителна жена.
Алек погледна към благородника и потръпна.
- Не се притеснявай, Алек, не съм й казал за тайните си. Между другото, как е твоят приятел Дилан?
- Дилан? Той е направо... поразителен. Понякога... -въздъхна Алек - всъщност бях пленен отново заради него.
Чашата с кафе замръзна по пътя към устата на Волгер.
- Какво имате предвид?
- Дилан ме убеди, че за мен ще е по-безопасно да се предам, отколкото да бягам. Към нас идваха дузина османски бойни слона, но не бе само това. Той смята, че мястото ми е на този кораб. Не, че има значение.
Алек тежко въздъхна.
- Щом се върнем във Великобритания, ще ме поставят в клетка.
- Все още не бих се безпокоил за това - погледна през прозорците графът. - Не забелязвате ли?
Алек погледна през прозореца. Миналата нощ бе твърде уморен и бе заспал, докато корабът пътуваше обратно над протока към Средиземно море. Но сега около тях се издигаха планини, оцветени в оранжево от изгряващото слънце. Дългите им сенки пронизваха мъглата вляво от тях.
- На изток ли пътуваме?
- Отне ви известно време, за да го разберете - изцъка Волгер. - Сигурен съм, че Дилан е забелязал веднага.
- Несъмнено. Защо ни е обаче да летим до Азия? Войната е в Европа.
- Когато войната започна, немският флот пусна кораби във всички океани. „Гьобен“ и „Бреслау“ не са единствените, които британците преследват.
- Знаете ли къде точно в Азия отиваме?
- Уви, д-р Барлоу не пожела да сподели това с мен. Подозирам обаче, че рано или късно ще кацнем в Токио. Преди четири седмица Япония обяви война на Германия.
- Разбира се - погледна Алек към планините. Японците бяха станали Дарвинисти, Откакто сключиха договор с Великобритания през 1902 година. Но бе невероятно, че войната, започнала със смъртта на родителите му, вече обхващаше целия свят.
- Цялата тази разходка е уморителна, но ви държи надалеч от клетката. Засега - продължи Волгер - Австро-Унгария се задъха в битката си с огромните мечки на Русия. Времето да се разкриете дойде по-скоро, отколкото очаквах.
Той побутна вестника, все едно бе умряла риба.
- Става дума да разкриете това, което вече не сте представили на медиите.