- За това ли става въпрос? - извади Алек писмото от джоба си.
- Опасявах се, че все още е във вас.
- Все едно бих го загубил! - каза ядосано Алек, след което осъзна, че наистина го бе губил.
Но след инцидента с таксито, не го бе изпускал от себе си. Предната нощ морякът, който го бе претърсил в багажното отделение, бе намерил свитъка и го бе разпечатал. Латинските думи обаче не му говореха нищо и затова го бе върнал на принца.
- Не съм кръгъл идиот, Волгер. Всъщност заради това писмо пренебрегнах съветите ви и останах в Истанбул.
- Какво имате предвид, Ваше височество?
- Войната бе започната заради вражда в моя род. Мой дълг е да сложа край на всичко това.
Той вдигна свитъка.
- Такава е Божията воля. Не ми е писано да се крия като мишка. Трябва да заема мястото, което ми се полага и да приключа цялата тази лудост!
Волгер остана загледан в него, след което изпъна пръсти.
- Писмото не ви гарантира трона.
- Знам това. Но думите на папата не могат да бъдат пренебрегнати току-тъй.
- Ах, забравих за това - извърна поглед графът -изкарахте цял месец в земя, населена от езичници и еретици. Не сте научили новините от Ватикана.
- Новини? Какви новини?
- Светият отец почина.
Алек го зяпна.
- Казаха, че войната му се е отразила зле - продължи
Волгер. - Бил искал мира твърде много. Това, разбира се, вече няма значение.
- Но писмото... то изразява Божията воля. Ватиканът ще потвърди, че е автентично. Нали?
- Можем само да се надяваме. Разбира се, някой вече е казал на германците за посещението на баща ви.
Благородникът разпери ръце.
- Можем само да се молим, че въпросният човек не е доверено лице на новия папа. Или обратното.
Алек извърна поглед към прозореца в опит да проумее това, което Волгер му бе сервирал. Със смъртта на родителите му целият свят бе полудял, все едно личната му трагедия бе пречупила хода на историята. В Истанбул обаче нещата бяха започнали лека-полека да се нареждат. Революцията на Комитета, пристигането на Бегемота, приятелството на Дилан - всичко това му бе разкрило, че е негов дълг да спре войната, да угаси пожара, обхванал земното кълбо. За пръв път през живота си чувстваше, че прави това, което трябва, че провидението го напътства.
Но сега светът отново полудяваше. Съдбата го отвеждаше не само далеч от родината и народа му, но и от всичко, което бе роден да прави. А писмото, което бе едничкото нещо, останало от баща му, може би вече нямаше стойност.
Провидение ли? Може би нямаше такова нещо.
Може би светът бе полудял окончателно.
ПОСЛЕСЛОВ
„Бегемот“ е роман от жанра на алтернативната история. Това означава, че повечето герои, създания и машини са плод на въображението ми. Историческите области и събития обаче са базирани върху реални факти от Първата световна война. Тук може да прочетете преглед на това кое в книгата ми е истина и кое - измислица.
„Султан Осман I“ е бил истински боен кораб, закупен от Османската империя от Великобритания през 1914 година. Когато войната започва, лорд Уинстън Чърчил решава да запази кораба, притеснен да не би османците да се присъединят на страната на Германия и да го използват срещу Обединеното Кралство. Османците наистина влизат във войната, отчасти заради това, че Чърчил е откраднал кораба им. Все още се спори дали те биха предприели това без тази провокация.
Както и в „Бегемот“, политическата обстановка в Османската империя е била нестабилна през 1914 година. В истинския свят обаче султанът и великият везир вече не са били на власт. Те са свалени по време на революцията през 1908 година. Тогава Комитетът за Единство и Прогрес вече е на власт. В света на „Бегемот“ обаче революцията е била неуспешна и султанът е останал на трона, а самият Комитет се е разделил на много фракции. Създадох втори бунт през 1914 година, тъй като исках героите ми да участват в успешна революция, която, ако се бе случила наистина, може би щеше да тласне света в по-добра посока.
Влиянието на Германия в Истанбул е достоверно -немците наистина притежавали популярен ежедневник, докато в Британското посолство нямало никой, който да говори турски (невероятно, но факт!).
Както и в книгата, немските бойни кораби „Бреслау“ и „Гьобен“ са били откъснати от останалия германски флот в Средиземно море. Те избягват в Истанбул и стават част от въоръжените сили на Османската империя, заедно с екипажа си. В замяна на тази услуга османците поставят адмирал Вилхелм Сушон, командир на „Гьобен“, начело на целия си флот. На 29-ти октомври 1914 година адмирал Сушон атакува руския флот без разрешение и така въвлича османците във войната.