Алек обаче бе принц, което бе още по-важно, а никой не му се кланяше.
- Какво има? - попита накрая мъжът.
- Радвам се да ви видя, господин... ъъъ... граф Волгер. Аз съм Дилан Шари от екипажа на кораба.
- Знам кой сте.
- Да. Ами, понеже с Алек се дуелирахме и... лаковата. Ние сме приятели.
- Вие сте идиотът, който опря нож в гърлото му.
Дерин преглътна в опит да развърже езика си. Само се бе правила, че взима Алек за заложник в Алпите, за да принуди Машинистите да преговарят, а не просто да взривят кораба им.
Но това обяснение й се струваше напълно недостатъчно пред убийствения поглед на мъжа.
- Ами да, аз бях - успя да каже накрая тя, - но само за да ви привлека вниманието.
- Успяхте.
- II използвах тъпата страна на ножа, за да няма никаква опасност! - тя се огледа от двете страни на коридора -Мога ли да вляза?
- Защо?
- Имам съобщение от Алек. Тайно.
При тези думи каменното изражение на граф Волгер се промени. Лявата му вежда се повдигна, след което отново слезе на мястото. Миг по-късно тя и Таса бяха в стаята. Тилацинът започна да души обувките на човека.
- Какво е това създание? - попита той, като отстъпи крачка назад.
- Просто Таса - каза Дерин. - Той е съвсем безобиден. После обаче си спомни щетите, които той бе нанесъл в
каютата на изследователката.
- Освен ако не сте чифт завеси, каквито вие определено не сте.
Тя се прокашля. Чувстваше се като пълна глупачка. Леденият поглед на мъжа я караше да бъбри без да мисли.
- Да не вземе да повтори думите ни?
- Таса? - Дерин сподави смеха си - Да говори? Та той не е вестоносен гущер. Той е истинско зверче, не е създадено от нас. Тилацин от Тасмания. Домашен любимец на д-р Барлоу, макар че, както виждате, аз нося отговорност за него. Така или иначе, имам съобщение от...
Волгер вдигна ръка, за да я накара да замълчи, след което погледна към тръбите за съобщения в каютата. Един гущер бе подал главата си оттам. Графът плесна с ръце, за да го изплаши.
- Тези безбожни твари са навсякъде - промърмори той. -Не спират да слухтят.
Дерин завъртя очите си. Явно другите Машинисти се бояха от зверчетата дори повече от Алек. Бяха дълбоко убедени, че останалите живи същества на кораба искат да ги нападнат.
- Да, сър. Но гущерчетата само носят съобщения. Не подслушват.
- И как може да си сигурен в това?
Това бе наистина тъп въпрос. Вестоносците наистина повтаряха случайно дочути части от разговори, особено след като бяха замаяни след изстрел на гръмовержец. Това обаче не бе същото като подслушване, нали?
След това си спомни как граф Волгер се бе правил, че не разбира английски, когато дойде на борда, с надеждата да научи нещо. После д-р Барлоу бе приложила същия номер на Машинистите и се направи, че не знае немски. Нямаше нищо чудно, че тези двамата подозират всичко и всички в нещо лошо. Очакваха от другите това, което те самите бяха готови да сторят.
- Гущерчетата имат мозък, не по-голям от този на лешник - каза тя. - Не мисля, че от тях биха излезли добри шпиони.
- Може би не - графът седна зад бюрото си, което бе покрито с карти и различни бележки, а също и от прибран в ножница меч, който бе поставил върху записките, за да не хвръкнат нанякъде.
- Но какво да кажем за вашия мозък, господин Шари? Вие сте достатъчно интелигентен, за да бъдете шпионин.
- Аз? Нали ви казах, че Алек ме изпрати?
- Откъде да знам, че това е вярно? Миналата нощ ме информираха, че той е бил ранен в битката, но не ми позволиха да видя нито него, нито господин Клоп. Сега обаче получавам „тайно“ съобщение от Алек и то от момчето, което го взе за заложник!
- Но той... - отвори уста Дерин, след което простена. Ето какво получаваше, задето се бе опитала да помогне на Машинистите.
- Той ми е приятел! Има ми доверие! Дори вие да не ми вярвате.
- Докажете го!
- Вижте, той ми каза малката си тайна...
Граф Волгер присви очи, след което погледна към меча на масата си.
- Неговата тайна?
- Ами да, той ми каза кой е... - започна Дерин, но бавно осъзна, че Алек може би никога не е споменавал на Волгер за това, че се е разкрил пред нея. Това можеше да стресне мъжа.
- Става дума за голямата тайна.
Въздухът изсъска, когато Волгер се завъртя. Слънцето блесна, отразено върху стомана, а столът се завъртя на пода и накара Таса да скочи на крака. Мечът се бе появил в ръката на Волгер, а върхът на острието му, студено и оголено, се опря в гърлото на Дерин.
- Кажете ми каква е тази тайна - нареди лудият граф. -Веднага.