- 3-за родителите му! - заекна тя - За това, че майка му и баща му са убити и че това е започнало войната! И още, че той е принц или нещо подобно!
- Кой още знае това?
- Само аз! - изписка тя, а металът се притисна в гърлото й - А и д-р Барлоу. Но никой друг, кълна се!
За един безкраен миг той остана загледан в нея. Погледът му сякаш се опитваше да прочете мислите й.
Таса изръмжа.
Най-накрая графът отдръпна сабята си.
- Защо не си информирал за това капитана си.
- Алек ме накара да обещая - отвърна Дерин, без да изпуска меча от поглед. - Мислех, че ви е казал!
- Очевидно не е - отвърна граф Волгер и свали оръжието си.
- Е, вината за това не е моя\ - извика Дерин - Може би Алек няма доверие на вас!
- Може би - отвърна мъжът и погледна към пода.
- И нямаше нужда да ми режете главата!
Волгер се усмихна неприятно, докато вдигаше съборения стол.
- Исках да привлека вниманието ти. И използвах затъпено острие. Надявам се можеш да различиш тренировъчна сабя от истинска?
Дерин се протегна и хвана острието на оръжието, след което изруга. Това бе сабята, с която бе тренирала вчера. Тя не бе по-остра от нож за масло.
Граф Волгер седна тежко на стола си и поклати глава, докато почистваше меча с джобната си кърпичка, след което го прибра обратно в ножницата.
- Това дете ще ме убие.
- Алек поне вярва на някого! - каза Дерин - Останалите Dummkopfs сте по-смахнати от крастава жаба! Лъжете, дебнете и се страхувате от вестоносни гущерчета! С всичките ви интриги няма нищо странно, че светът е във война!
Таса отново изръмжа, след което изписука по странен начин и се вдигна на задните си крачета. Дерин коленичи, за да го успокои, а и за да се скрие от изгарящия поглед на граф Волгер.
- Ранен ли е Алек наистина? - попита мъжът.
- Да. Но става дума за натъртено ребро.
- Защо не ми дават да видя него или Клоп?
- Заради това, което господин Клоп е направил по време на битката - отвърна Дерин, докато галеше Таса - обърнал е кораба преди оръдието на Тесла да гръмне, без да има заповед за това.
- Заради това ли ме извика капитанът ви? - изсумтя Волгер - За да обсъжда нарушената връзка с подчинените си?
- Това може да се тълкува като бунт - погледна го тя. -Наказанието за такова нещо е обесване!
- Абсурдно е да се стигне дотам, освен ако вашият капитан не иска да се рее във въздуха завинаги.
Дерин си пое дълбоко въздух и отново започна да гали Таса. Това беше вярно. „Левиатан“ имаше нужда от Машинистите и техните двигатели. Още повече сега, когато звярът действаше на своя глава.
- Предполагам, че капитанът иска да го вземете на сериозно - каза тя. - Не съм дошла обаче за това.
- А, да. Тайното ви съобщение.
- На вас може и да не ви пука - погледна го лошо Дерин. - Но според Алек двата бойни кораба вече плават към Константинопол, където трябваше да сме ние!
Волгер повдигна веждата си, след което посочи към падналия стол.
- Седни, момче. И ми кажи всичко.
- Чухте ли това? - попита ефрейтор Бауер.
Алек избърса ръцете си в един мазен парцал и се заслуша. Въздухът трепереше от боботенето на далечен двигател. В началото ръмженето бе пресекливо, но после стана равномерно.
Той погледна към купчината зъбни колелета пред себе си п каза на останалите:
- Трима на един и въпреки това Клоп успя пръв да оправи двигателя си.
- Не мп се иска да го казвам, сър - разпери оцапаните сп с масло ръце Бауер, - но ние двамата с вас не сме от голяма помощ.
Господин Хофман се разсмя и потупа артилериста по гърба.
- Някой ден и от теб ще излезе инженер. Но онзи там е
безнадежден случай.
Той погледна към господин Хърст, който ги наблюдаваше кисело отстрани. Ръцете му дори не бяха изцапани.
- Какво сн приказвате там? - попита той.
- Нищо, господин Хърст - превключи на английски Алек. - Коментирахме това, че Клоп ни изпревари.
- Така изглежда - отвърна Хърст и отново потъна в мълчание.
Бе късен следобед. Бяха изминали по-малко от четирийсет и осем часа от злополучната им среща с „Бреслау“ и „Гьобен“. Алек и помощниците му - Хофман и Бауер - бяха зачислени заедно с Хърст да работят по десния двигател, докато господин Клоп се трудеше от лявата страна под въоръжена охрана. Граф Волгер също бе там като преводач. След инцидента с газовия пистолет бе решено Клоп и Хърст да не работят в един отсек. Алек не бе под стража, но подозираше, че това е така, само защото ребрата му бяха превързани. Всеки път, щом вдигнеше някоя машинария, го пронизваше остра болка.