Поне не хвърлиха никой в карцера. Д-р Барлоу бе удържала на думата си и успя да убеди капитана да приеме реалностите - без Клоп, корабът щеше да се носи по вятъра или, по-лошо, звярът щеше да реши сам в каква посока да летят.
Капитанът обаче бе поставил някои условия в замяна на милосърдието си. Петимата австрийци трябваше да останат на борда на „Левиатан“ докато Дарвинистите не разберяха как работят новите двигатели, без значение колко време щеше да отнеме това.
Алек подозираше, че няма да ги пуснат да слязат в Константинопол.
О О О
След половин час двигателят вдясно на борда най-сетне заработи. Когато пушекът започна да дими от тръбите, господин Хофман завъртя зъбците и малко след това перката заработи.
Алек притвори очи, опиянен от успокояващия шум на машините. Свободата може би бе далеч, но поне корабът
бе поправен.
- Добре ли сте, сър? - попита Бауер.
Алек вдиша жадно от морския въздух.
- Просто съм доволен, че оправихме техниката.
Хофман кимна към Хърст.
- Дано и нашият нацупен приятел е научил нещичко.
- Дано - усмихна се Алек. След битката Бауер и Хофман бяха намразили главния инженер на „Левиатан“. В крайна сметка двамата бяха служели на Алек от онази ужасна нощ, в която родителите му бяха загинали. Бяха жертвали кариерата си, за да му служат, и не бяха приели добре това, че Хърст бе стрелял по него и Клоп, независимо от това дали бе имало бунт или не.
Скоро и двата двигателя заработиха в тандем, а „Левиатан“ отново пое на север. Скоростта им се увеличи до такава степен, че корабът остави зад гърба си ято гладни чайки и стадо учудени делфини, наблюдаващи го от морската повърхност.
„Въздухът бе по-приятен, когато се движеха“, реши Алек.
Докато се рееха по въздуха, всичко изглеждаше мъртвешки спокойно. Сега, когато отново летяха с помощта на двигателите, соленият въздух изглеждаше свеж и ободряващ. Почти успя да прогони горчивината от това, че е затворник.
- Едно от говорещите неща - каза Бауер и се намръщи.
Алек се обърна и въздъхна, когато видя как един вестоносен гущер слиза по кожата на кораба. По всяка вероятност д-р Барлоу го викаше, за да наглежда яйцата й.
Гущерът заговори с гласа на главния кормчия.
- Капитанът би искал да се наслади на вашата компания веднага щом това ви е удобно.
Бауер и Хофман погледнаха към Алек, след като разпознаха английската дума за „капитан“.
- Иска да ме види веднага щом ми е удобно - преведе той и Бауер изсумтя. Нямаше нищо удобно в това да слизаш до капитанската каюта, когато си счупил реброто си.
Алек обаче се усмихна, докато бършеше изцапаните си ръце. За пръв път канеха някой от тях на мостика. Откакто бе дошъл на борда се чудеше как офицерите контролират екипажа от хора, зверове и машини на борда. Напомняше ли системата на тази, употребявана в немските дреднаутове, където оръдията и двигателите се контролираха направо от мостика? Или приличаше на параход, в който заповедите се пренасят от човек на човека?
- Оставям ги на вас, сър - обърна се Алек към господин Хърст.
Мъжът кимна сковано. Той така и не се бе извинил на Алек за това, че го е прострелял. Никой от офицерите не бе признал и това, че Клоп е спасил кораба им. Но сутринта, когато бяха започнали да работят, Хърст бе показал, че не носи пистолет. Това поне бе нещо.
Алек намери Волгер да го чака на главното стълбище към капитанската гондола.
Бе странно да видиш дрехите на графа оцапани с масло, а косата му - покрита с пепел. Всъщност Алек не бе виждал
Волгер от битката насам. II двамата бяха работили по двигателите, Откакто пуснаха момчето.
- А, ваше величество - каза графът и се поклони леко. -Чудех се дали са извикали и вас.
- Изпълнявам заповедите на гущера.
Волгер не се усмихна, само се обърна и тръгна надолу по стълбите.
- Какви ужасни създания. Капитанът трябва да има важни новини, за да ни вика в мостика.
- Може би иска да ни благодари.
- Подозирам, че едва ли е за нещо толкова цивилизовано - каза Волгер. - По-скоро става дума за нещо, което не е искал да знаем преди да оправим двигателите му.
Алек се намръщи. Както винаги, Волгер изглеждаше прав в това да очаква най-лошото. Животът сред безбожните твари на „Левиатан“ не бе подобрил с нищо настроението му.
- Не вярвате на Дарвинистите, нали? - попита Алек.
- И вие не трябва да им вярвате - Волгер се спря, след което погледна нагоре и надолу по коридора. Той изчака двама моряци да минат покрай тях, след което дръпна Алек по-надолу по стълбите. Миг по-късно те бяха в най-ниската палуба в тъмен коридор, осветен от светлочервеите на кораба.