- Наистина? - намръщи се капитанът - Ако съдя по униформата на хората ви, те са от стражата на Хабсбургите.
- Вече не - отвърна Алек, - както вече ви казах, трябваше да напусна Австрия по политически причини.
- Дезертьорите си остават войници - сви рамене капитанът.
- Хората ми не са... - настръхна Алек.
- Да не искате да кажете, че сме военнопленници? -прекъсна го Волгер - Защото ако е така, ще извикам хората от отседите с двигателите и ще се преместим в карцера.
- Джентълмени, не бъдете толкова припрени! - вдигна ръце капитан Хобс - Просто исках да ви съобщя лошите новини и да ви помоля за прошка. Всичко това ме поставя в много неловка ситуация. Вярвам, че ме разбирате.
на нас ни е странно.
- Разбира се - продължи капитанът, без да обръща внимание на Алек, - бих предпочел да се споразумеем някак си. Опитайте се обаче да разберете и моята позиция. Вие така и не ми казахте кои сте всъщност. А сега страните ни са във война. Това прави вашият статут неясен.
Мъжът зачака, а Алек погледна към Волгер.
- Предполагам, че е така - каза графът, - но въпреки това предпочитам да не се идентифицираме.
- Тогава ще трябва да се обърна към Адмиралтейството в очакване на заповеди - въздъхна капитанът.
- Моля да ни съобщите тяхното решение - простичко отвърна граф Волгер.
- Естествено - капитанът козирува и се обърна обратно към руля - приятен ден, джентълмени.
Волгер се поклони отново, но Алек се обърна сковано и се отдалечи. Все още бе ядосан от безочието на капитана. Докато вървеше обратно към люпилнята, той обаче забави ход, колкото да се заслуша в шума във вътрешността на кораба.
На света имаше и по-лоши затвори от този.
- Досещате се какви заповеди ще му дадат от Адмиралтейството - каза Волгер, докато вървяха по коридора.
- Да ни сложат под ключ - каза Алек - веднага щом престанат да се нуждаят от нашата помощ.
- Точно така. Време е да започнем да планираме бягството си.
Същата нощ в машинното отделение Алек се взираше замислен в яйцата. Те изглеждаха толкова незначителни, но огромният, невероятен въздушен кораб бе преминал през какво ли не, за да ги пренесе до тук. Какво ли имаше в тях? Що за изчадие можеше да попречи на османците да се присъединят към войната?
Нагревателите около яйцата блестяха слабо и в тишината, надвиснала над кораба, Алек започна да се унася. Той се изправи н се раздвижи, за да не заспи.
Часът бе едва три сутринта. Бе време да се захване за работа.
Когато свали ботушите си, усети тъпа болка от ранената си страна. Но това не бе нещо, което може да го притесни.
Бе изгубил цял час, докато убеди граф Волгер в правотата на плана си. Клоп все още бе под стража, Бауер и Хофман бяха заети с двигателите, а Волгер вече бе забелязан да снове долу. Алек трябваше да открие пътя към бягството.
Той опря ухото си до вратата на машинното и затаи дъх.
Нищо.
Завъртя дръжката на вратата и бавно я отвори. Електрическите лампи бяха изгаснали. Единствено сиянието на светлочервеите осветяваше коридорите -зеленикаво и бледо като светлината на звездите. Алек излезе в коридора, като стъпваше безшумно на босите си крака и внимателно затвори вратата зад себе си.
Остана неподвижен за миг, за да могат очите му да привикнат с тъмното, след което слезе надолу по стълбите. Наоколо трябваше да има шлюз за бягство - начин, по който екипажът да напусне кораба по въже или с парашут. Най-логичното място, където да го търси, бе най-ниската палуба.
Проблемът бе, че трябваше да намерят пет парашута или дълго неколкостотин метра въже. Алек нямаше идея къде да ги търси.
Трябваше да избягат докато кораба е закотвен в Константинопол. После щеше да им се наложи да си купят пътя към бягство с последното кюлче на баща му.
Стълбите не скърцаха под тежестта му. Дървото на Дарвинистите идваше от изкуствено създадени дървета. То бе по-леко от истинското и по-здраво от стомана. Въздушният кораб не скърцаше като истински платноход. Чувството бе като да си в крепост. Далечното ръмжене на двигателите се усещаше като съвсем слаба вибрация под краката му.
Алек бързо мина през централната палуба на гондолата. През нощта имаше пазач, който стоеше на вратата на мостика, докато други двама пазеха оръжейната. Готвачите също бяха на линия в кухнята преди настъпването на зората. След петте дни на глетчера обаче, долната част на товарния отсек бе празна и неохраняема.
Докато слизаше по последното стълбище, Алек чу нещо и замръзна.
Дали това не бе някой от екипажа, вървящ по горната палуба? Или някой зад него?