Той се обърна и погледна към стълбите.
Нищо.
Замисли се дали във въздушните кораби има плъхове. Дори металните дреднаутове страдаха от тази напаст. А може би шестокраките кучета не следяха само за течове, но и за вредители?
Той потрепери и продължи напред.
В края на стълбището подът все още бе студен под краката на Алек. На тази височина въздухът бе разреден.
Коридорите долу бяха по-широки. На пода имаше релси за вагонетки от товарното отделение. От двете страни имаше отворени складове. Те бяха потънали в мрак. От светлочервеите бяха останали само няколко зелени завъртулки по стените.
Тогава звукът долетя отново. Стъпването на ботуши по дърво.
Зад него имаше някой!
Сърцето на Алек бясно затупка, а той тръгна още по-бързо към носа. Няколко полупразни сакове стояха в сенките. Нямаше обаче къде да се скрие.
Коридорът свърши със затворена врата. Алек се обърна и видя как зад него се движи силует. За миг помисли да се предаде и да се престори, че се е загубил.
Вече обаче бяха хващали Волгер долу...
Алек мина през вратата и я затвори зад себе си.
В стаята бе съвсем тъмно. В нея се носеше тежката миризма на старо сено. Той застана неподвижно в мрака, а дишането му се учести. Почувства пристъп на клаустрофобия. Ехото от затварянето на вратата отекна за миг.
На Алек му се стори, че някой мърмори. Дали това не бе спална каюта за екипажа?
Зачака очите му да свикнат с тъмното. Туптенето на сърцето му отекваше в ушите...
Някой дишаше.
Някой или нещо.
За един ужасен миг Алек се запита дали на борда на „Левиатан“ няма създания, за които Дилан не е споменал. Може би чудовища. Той си спомни своите военни играчки и фигурките на Дарвинистки изчадия, създадени от тъканта на отдавна изчезнали гигантски влечуги.
- Здравейте - прошепна той.
- Здравейте - отвърна някой.
Алек преглътна.
- Изглежда съм се загубил. Съжалявам.
- Съжалявам? - долетя отговорът. Думата звучеше колебливо, а в тона имаше нещо зловещо познато.
- Да. Тръгвам си - Алек се обърна към вратата и слепешком се протегна към дръжката й. Металът изскърца, когато се завъртя и той замръзна.
Внезапно стаята се изпълни от звука на скърцане п оплаквания.
- Съжалявам - каза някой, а друг отговори.
- Здравейте!
Мърморенето се увеличи и стана истерично. Стаята не бе по-голяма от килер, но звучеше така, все едно около него се събуждат дузина мъже. Те дърдореха като малоумни.
Дали това не бе лудницата на кораба?
Алек отвори рязко вратата п удари с нея босия си крак. Момчето извика от болка, което предизвика симфония от гневни гласове. Писъци изпълниха тъмнината, все едно лудите се бяха сбили!
Тогава едно зелено лице се показа през полуотворената врата.
- Да те вземат мътните! Какво правиш, за Бога? - попита натрапникът.
- Мътните! Мътните! - провикнаха се лудите от всички посоки.
Алек отвори уста, за да изкрещи, но тогава се чу тихо изсвирване и какофонията незабавно престана.
Един фенер, пълен със светлочервен, се поклати пред лицето на Алек. Зелената му светлина освети Дилан, който го наблюдаваше сърдито със свирка в ръка.
- Досетих се, че си ти - каза момчето.
- Но... кои са тези...
- Тихо, женчо такъв. Ще разбудиш отново зверчетата.
Дилан го избута навътре и влезе в стаята, след което затвори вратата зад себе си.
- Дано навигаторите не са чули цялата тази врява.
Алек премигна. Светлината на фенера освети клетките по стените. Те бяха пълни с вестоносни гущери, събрани заедно като кученца в магазин за домашни любимци.
- Какво е това място? - попита той.
- Не е ли очевидно? - прошепна Дилан - стаята на гущерите. Тук Д-р Еразъм изучава животните.
Алек преглътна, когато видя на масата прикован гущер, на който бе направена дисекция. След това видя, че таванът е пълен с отворите на тръби, по които да минават гущерите. Бяха преплетени като релсите на гара.
- И е нещо като сборен пункт, предполагам.
- Точно. Д-р Еразъм контролира какво и къде трябва да се съобщи.
Алек погледна дузините малки очички, които го наблюдаваха и едновременно с това отразяваха светлината на червеите.
- Нямах идея, че е толкова сложно?
- Как според теб те намираха гущерите? С магия ли? -изсумтя Дилан - Работата е тежка, особено за изследовател, още повече, че половината гущерчета все още са замаяни от онази Машинистка светкавица. А сега ти дойде и допълнително стресира бедните същества!
Няколко от гущерчетата започнаха да мърморят, повтаряйки думите на Дилан. Той обаче пак изсвири през свирката си и те отново се успокоиха.