- Кажи това на мама - поклати глава Дилан.
- О, да - Алек си спомни, че майката на Дилан не бе искала той да влиза в армията - жените могат да са доста смахнати понякога.
- А в моето семейство са дори по-смахнати от обичайното - Дилан свали якето на Алек от лампата.
- Нямаш представа какви глупави идеи им хрумват.
Лицето на Дилан, внезапно огряно от зелената светлина,
вече не бе тъжно. Очите му блестяха по познатия начин, макар и по-гневно от обичайното. Той метна якето към Алек.
- II двамата знаем, че не можеш да останеш на този кораб - каза тихо Дилан.
Алек отвърна на погледа му, след което кимна. Никога нямаше да му позволят да работи на борда на „Левиатан“. Веднага щом Дарвинистите научеха как да работят с новите си двигатели, щяха да го пратят във Великобритания на сигурно място, дори и да не знаят кой е всъщност.
Трябваше да избяга.
- Вероятно ще се наложи да продължа душенето си.
- Определено - отвърна Дилан - аз ще се кача горе, да наглеждам яйцата вместо теб. Постарай се обаче да се върнеш преди пукването на зората, иначе изследователката ще откъсне главите и на двама ни.
- Благодаря тн - каза Алек.
- Можем да останем в Константинопол за не повече от двайсет и четири часа. Ще трябва да откриеш пътя към бягството тази нощ.
Алек кимна. Сърцето му затупка по-бързо. Той протегна ръката си.
- В случай, че не ни се удаде възможност да говорим отново, се надявам да останем приятели, Каквото п да се
случи. Войните не траят вечно.
Дилан се загледа в протегната ръка, след което кимна.
- Приятели - той се изправи. - Задръж лампата. Аз ще се оправя в тъмното.
Той се обърна и се покатери нагоре по стълбите. Потъна в мрака, без да продума нито дума повече.
Алек погледна надолу към ръката си и се замисли какво се е случило. Защо Дилан бе охладнял. Може бп момчето бе разкрило повече за себе сп, отколкото бе искало. А може би Алек го бе обидил по някакъв начин.
Той въздъхна. Нямаше време да мисли за това. Имаше работа. Щом „Левиатан“ тръгнеше обратно към Великобритания, нямаше да има възможност да избяга. Трябваше да намери изход от кораба за по-малко от два дни.
Алек вдигна лампата и тръгна към люка.
Досега Дерин не бе виждала Машинистки град.
Константинопол се бе ширнал под кораба, пълен с живот. Бели дворци и високи джамии се издигаха редом до съвременни сгради, някои от които бяха високи цели шест етажа. Два тесни пролива вода, която блестеше на слънцето, разделяха града на три части. На юг бе морето, което днес бе спокойно и изпъстрено от разноцветните флагове на търговските кораби. Над всичко се стелеше дим, бълван от пушеците на безброй двигатели и фабрики. Той скриваше самоходите, вървящи по тесните улици. В замъгления въздух нямаше птици - само няколко самолета и жироптери кръжаха над покривите, като минаваха покрай каменните кули и разстройваха въздушните комуникации.
Бе й странно да си представи, че Алек е дошъл от място, подобно на това, пълно с машини и метал. То дори не изглеждаше живо, ако не се брояха хората и въшките по тях. Разбира се, в момента й бе странно дори да мисли за Алек.
Вчера се бе държала като пълен Dummkopf Бе му разказала за инцидента на татко й, а след това се бе объркала за значението на думите му. Бе много тъпо от нейна страна да мисли, че някакъв принц може да мисли за нея по този начин. Та Алек дори не знаеше истинското й име. Ами ако научеше, че тя е момиче в момчешки дрехи?
Щеше да избяга.
Надалеч.
За щастие той така или иначе смяташе да избяга. По някое време щеше да се скрие в пушеците на града заедно с Машинистките си приятели и да се махне завинаги. Така тя щеше да престане да се държи като селска девойка, която стиска полите си всеки път, когато покрай нея мине момче. Това поведение не подобаваше на Дерин Шарп.
„Левиатан“ слезе ниско над водата и Нюкърк приближи големия прозорец в стаята на курсантите. Очите му се бяха отворили широко и несъмнено търсеха смъртоносното оръдие на Тесла сред гората от мачти и параходни комини.
- Да виждаш немски кораби? - попита нервно той.
- Само няколко търговци и един товарен за въглища -поклати глава Дерин, - казах ти вече. Бойните кораби са си отишли отдавна.
Нюкърк, който бе покрил обгорената си коса с курса
Спомнете си обаче какво стана в Линц!
- Как се очаква да ходя с тези? - попита той.
о ТРИДЕСЕТ о
- Удариха ли те? - попита Алек.
Нюкърк, който бе покрил обгорената си коса с курсантско кепе, обаче не изглеждаше успокоен. Оттук до Дарданелите имаше предостатъчно места, в които един дреднаут може да се скрие. „Левиатан“ бе дошъл в Константинопол, летейки над сушата, тъй като екипажът му не искаше да рискува нова среща с Машинисткия гръмовержец.