- Както виждате - каза д-р Барлоу, - посланикът пътува доста екстравагантно.
- Знаех, че не можем да използваме зверовете си в
Машинистките земи - каза Дерин, - но защо са направили машината като животно?
- Езикът на дипломацията е език на символите - обясни д-р Барлоу. - Слоновете символизират властта. Според легендите слон е предсказал раждането на пророка Мохамед. Бойните машини на султана са направени в същата форма.
- Всички ли самоходи тук приличат на животни?- попита Нюкърк.
- Повечето - отвърна изследователката. - Нашите османски приятели може да са Машинисти, но не са забравили живота около себе си. Затова храня надежда да ги привлечем на наша страна.
Дерин се намръщи и се замисли за загадъчните яйца в машинното отделение. Какво ли символизираха съществата в тях?
Нямаше обаче много време да се чуди. Не след дълго слонската машина бе до гондолата на кораба и между тях се спусна мост.
- Бъдете внимателни, джентълмени - каза д-р Барлоу. Трябва да хванем слон.
Да се возиш на слонското седло, както посланикът наричаше платформата на „Неустрашим“, бе като да си в малка лодка сред вълните на морето. То се клатушкаше при всяка крачка на слона, но по предвидим начин и не достатъчно силно, че да предизвика пристъп на морска болест у Дерин.
С Нюкърк обаче нещата стояха по-другояче.
- Не знам защо трябва да яздим тази щуротия - каза той, като пребледняваше все повече и повече с всяка крачка, която механичният слон правеше. - Ние се присъединихме към въздушния, а не към слонския флот, по дяволите!
- И определено не към дипломатическия корпус -промърмори Дерин.
Посланикът се бе запознал с двамата курсанти и с това бе престанал да им обръща внимание. В момента говореше с д-р Барлоу на френски, което бе нелепо, тъй като и двамата бяха англичани. Явно това бе някакъв дипломатически номер. От малкото, което успяваше да разбере, Дерин можеше да каже, че за провизиите, от които има нужда кораба, дори не става дума. Освен това на седлото нямаше много място, а и то бе покрито с коприна и различни пискюли, което го правеше твърде тузарско за пренасяне на щайги. Машината вероятно можеше да тегли зад себе си шейна или фургон, подобно на истинско слонище. Такива обаче не се виждаха.
Може би щом стигнеха Капалъ Чарши...
- Имате ли нещо против да попитам момчетата нещо?
Дерин се обърна. Мъжът, прекъснал мислите й, не бе облечен като дипломат. Всъщност дрехите му изглеждаха ужасно. Якето му бе кърпено по лактите, шапката на главата му бе смачкана като баница. От врата му висеше огромна камера, от рамото му се подаваше някаква жаба.
Посланикът го бе представил като репортер от Ню Йоркски вестник. Дерин предположи, че странният му акцент е американски.
- По-добре попитайте изследователката, господине - каза Нюкърк. - Курсантите нямат право на мнение.
Мъжът се засмя, след което се приведе и прошепна.
- Тогава няма да ви записвам. Има лп причина да сте в Истанбул?
- Приятелска визита - кимна Дерин на посланика. -Знаете как е. Дипломатически игри.
- О! - сви рамене мъжът - Аз пък мислех, че може да има нещо общо с всички тези немци наоколо.
Дерин повдигна вежда, след което погледна към жабата. Изглеждаше модифицирана в мозъка. Такива животни се използваха, за да запомнят парламентарни или съдебни заседания. Реши да подбира думите си по-внимателно.
- Главно инженери - продължи репортерът - строят разни неща. Като новия дворец на султана, например.
- Да, утре изследователката ще ходи там - каза Нюкърк. Дерин го сръчка в ребрата, за да млъкне, след което се
обърна към репортера.
- Как се казвате, господине?
- Еди Малоун, от вестник „Ню Йорк Свят“. И моля да не ме наричате „господине“.
Той протегна ръка и се усмихна.
- Няма да питам за имената ви, щом нямате право на мнение.
Дерин стисна ръката на мъжа. Чудеше се дали не ги будалка. Когато посланикът се бе запознал с тях, бе забелязала, че репортерът си записва имената им на окъсания си тефтер. Освен това ги бе снимал с помощта на светулката, която служеше за светкавица на стария му апарат.
Американците бяха особени хора - нито Дарвинисти, нито Машинисти. Те се развиваха и в двете направления и дори смесваха технологиите както намерят за добре. Всички смятаха, че те няма да участват във войната, освен ако някой тъпанар не ги нападнеше.
- Е, намират се и немски офицери - Малоун посочи към охраната, която стоеше мирно зад вратите на летището. Вместо червени фесове, те носеха заострени шлемове, които приличаха на пилотската шапка на Алек.