- Боже мой - каза посланик Малет. - Пак тези досадници.
- Кои са те? - обърна се Дерин към пилота.
- Наричат се младотурци, сър - отговори мъжът. - Градът е пълен с тайни общества и подривни движения. Човек не може да гп следи всичките.
Внезапно от апарата на Малоун блесна светкавица.
Посланикът започна да чисти очилата си.
- Младотурците се опитаха да свалят султана преди шест години, но германците го отърваха. Сега те мразят всички чужденци. Предполагам, че това не е толкова изненадващо. Според моите източници вестниците ги настървяват за случая с „Осман“.
- Вашите източници? - повтори д-р Барлоу.
- Аз, разбира се, не говоря турски. Същото важи и за екипа ми. Въпреки това ви уверявам, че имам перфектни източници.
- Ваше превъзходителство - повдигна вежда изследователката, - да не би да ми казвате, че никой от вас не може да прочете местните вестници?
Посланикът се прокашля, а подчинените му се загледаха в празното пространство.
- И без това германците притежават половината от тях -обади се Малоун.
Д-р Барлоу погледна втрещена към посланика.
Германците притежават само едни от вестниците
възрази той, докато продължаваше да чисти очилата си, -макар че трябва да призная, че той е доста влиятелен. Но е хитро от тяхна страна да разпространяват лъжите си дори тук, в Константинопол.
- Казва се Истанбул - тихо отвърна д-р Барлоу и стисна камшика си.
Дерин поклати глава и се обърна отново към тълпата.
Мъжете приближаваха, скандирайки нещо, докато размахваха юмруци. Минаваха покрай каручките и търговците като река покрай камъчета в поток. Скоро обсадиха слонището и започнаха да махат с вестници към пилотите, като не спираха да крещят.
Дерин се сви - всичките заглавни страници показваха картина на кораб под огромно заглавие.
- Осман\ Осман\ - крещеше тълпата. Но в думите й се долавяше и друга дума, която Дерин не разбираше.
Бегемот.
- Е - каза д-р Барлоу, - на това му се вика лошо начало.
Посланикът се изправи и потупа перилата на слонското седло.
- Няма повод за безпокойство, госпожо. Виждали сме къде-къде по-лоши неща от лорда на „Неустрашим“.
Дерин трябваше да признае, че тук горе, на петнайсет метра от тълпата, се намираха в безопасност. Никой не ги целеше с нищо, нито пък се опитваше да се покатери по краката на слонището. Пилотът на седлото ловко избутваше протестиращите с хобота и машината почти не бе забавила ход.
Изражението върху лицето на д-р Барлоу обаче бе ледено.
- Не става дума за непосредствената опасност за нас, ваше превъзходителство. Моята задача е да запазя добри отношения с тази държава.
- В такъв случай трябва да говорите с лорд Чърчил! -извика мъжът - Британското посолство не носи отговорност за неговите...
Думите му заглъхнаха, когато въздухът се изпълни с металическо скърцане, а светът под тях се наклони. Официалните ботуши на Дерин се хлъзнаха по копринения килим, а всички се олюляха към дясната страна на седлото.
Перилата удариха Дерин в стомаха й, тялото й се сви преди тя да успее да се изправи. Тя погледна надолу -пилотът на десния крак бе паднал от седалката си и лежеше сред кръг от протестиращи. Те изглеждаха изненадани, точно толкова изненадани, колкото беше и той, и се бяха навели да му помогнат.
Защо мъжът бе паднал от седлото си?
Когато машината спря, нещо проблесна в крайчеца на полезрението на Дерин. Във въздуха полетя ласо, което се уви около пилота на задния десен крак и той също падна от седалката си.
По предния крак се катереше мъж в синя униформа.
- Нападат ни! - извика Дерин и се затича към левия край на седлото. „Неустрашим” бе атакуван и от тази страна. Мъжът, управляващ задния крак, вече бе паднал от мястото си, а пилотът на предния крак се бореше с въже, затегнато около кръста му.
Дерин видя как друг мъж в синя униформа - Британска униформа - заема мястото на пилота от задния крак и хваща контролите.
Внезапно машината тръгна отново и направи огромна крачка към тълпата. Някой изпищя след като един огромен крак пръсна калдъръма на прах, а протестиращите с червени фесове хукнаха да бягат.
о
- Направете нещо, господин Шарп! - опита се да надвика врявата д-р Барлоу - Изглежда сме отвлечени.
- Забелязах, госпожо! - Дерин се протегна да извади ножа си, но на курсантката униформа нямаше ножове, естествено. Щеше да й се наложи да използва юмруците си.