- Как да стигна до седалките - попита тя пилота на седлото.
- Оттук е невъзможно - отвърна той. Кокалчетата по ръцете му, стиснали контролите, бяха побелели, докато той се опитваше да избута хората на безопасно разстояние, а машината не спираше да крачи към ужасената тълпа.
- Пилотите на краката се качват от земята, докато слонът е коленичил.
- По дяволите! Нямате ли някакво въже?
- Опасявам се, че не - отвърна мъжът. - Това не е платноход.
Дерин изпъшка от яд. Как можеше да няма въже на борда на какъвто и да е кораб? Машината се олюля отново и тя се хвана за перилата, за да не падне.
Докато вървеше внимателно към края на седлото, Дерин забеляза, че трима от пилотите са заменени от самозванците в сини униформи. Само пилотът на предния ляв крак бе останал на мястото си. Въжето обаче бе все още около кръста му и стоеше опънато до тълпата. Скоро щяха да съборят и него.
В същото време три от четирите крака на машината тропаха и се гънеха в опит да задвижат машината отново. Докато гледаше, огромният десен крак стъпка каручката на един амбулантен търговец п пръсна кестените му по улицата.
- Ах, тези тъпи машини! - промърмори Дерин. Един истински звяр щеше да знае кои са господарите му.
Внезапно хоботът се залюля наляво. Той се протегна към протестиращите и намери човека, който се опитваше да издърпа пилота от левия крак. Мъжът изпищя и изпусна въжето, след като го блъснаха настрана.
- Добра работа! - каза Дерин на пилота в седлото -Можеш ли да издърпаш похитителите от седалките им?
- Не мога да стигна задните седалки - поклати глава мъжът. - Може би обаче...
Той завъртя контролите и хобота се насочи към дясната страна. Разви се и се протегна към самозванеца на предния крак, но не му стигаше около метър, за да го стигне.
- Безсмислено е, сър - каза мъжът, - не е гъвкаво като истинско животно.
Макар да не бе гъвкава, машината обаче бе изключително мощна. Тя вървеше надолу по улиците, а хората по пътя й се пръсваха във всички посоки. Един от огромните крака смаза един фургон и го направи на трески. Останалият британски пилот се опита да спре машината, но един крак не можеше да направи много срещу три.
- Не можеш ли да сграбчиш нещо като оръжие? - попита
Дерин пилота. - Трябва ти само още метър!
- Това е тъпо Машинистко изобретение, сър! Не е достатъчно ловко.
- По дяволите - прокле Дерин. - Значи ще трябва да разчитате на мен.
Мъжът извърна поглед към нея.
- Простете, сър?
- Вдигни хобота към нас. Бързо! - нареди тя и свали хубавия си жакет. Сетне се обърна и го подхвърли на Нюкърк, след което се покатери извън седлото и застана на главата на слона.
- Какво, по дяволите, правиш? - попита Нюкърк.
- Нещо ненормално! - извика тя, докато върхът на металния хобот се издигна пред нея. Тя се намести, доколкото бе възможно, върху клатещата се слонска глава
И скочи.
Ръцете й се увиха около бляскавата стомана. Сегментите изскърцаха докато хоботът се развиваше, издигайки я високо над тълпата. Краката й се изпънаха от центробежните сили, все едно яздеше гигантски камшик, свистящ сред вятъра.
Всичко около нея се размаза, докато тя летеше към десния преден крак. Похитителят се ококори, когато я видя, а тя прицели и двата си крака в него.
Той обаче избегна удара й в последния момент. Лъскавите й ботуши минаха над главата му.
Докато прелиташе към него, Дерин усети как дланите й се хлъзгат по лъскавия метален хобот.
Мъжът се намръщи към нея и извади нож. Лицето му бе бледо - по-бледо от това на протестиращите на улицата.
- Dummkopf. - извика тя към него.
- Si е gleichen die\ - изкрещя в отговор той.
Говореше на Машинистки!
Очите на Дерин се присвиха. Този човек не бе турчин, влах, кюрд или представител на коя да е от народностите в Истанбул. Той бе германец! Това бе от ясно по-ясно.
Тя погледна към седлото. Д-р Барлоу крещеше нещо на пилота на седлото. Дерин се надяваше, че Каквото и да е намислила изследователката, ще стане бързо. С всяка стъпка на слона хватката й около хобота отслабваше.
Хоботът започна да се огъва наново, като спусна Дерин ниско над покритата с калдъръм улица. Тя се запита що за стратегия трябва да разгадае, докато хвърчи във въздуха.
След което хоботът замръзна, а машината се втурна напред.
Дерин погледна надолу. Висеше над маса, отрупана с подправки.
- Какво по дяволите... - промърмори тя. Нима д-р Барлоу очакваше от нея да подкупи германците с вкусна храна?
Но след секунда Дерин усети как гърлото и очите й започват да лютят. Дори на една ръка разстояние усещаше силата на подправките.