Бе странно, но за разлика от другите експерименти на Дарвинистите, това създание не го караше да се чувства притеснен. Може би защото бе малко и сънено, но определено излъчваше свръхестествено спокойствие.
Двигателят изкашля отново и Алек осъзна, че закъснява.
- Съжалявам - каза той, - но трябва да тръгвам.
Той постави създанието обратно в кутията, на топло сред нагревателите. Но когато отдръпна ръцете си, създанието изписка.
- Тихо! - скара му се Алек - Скоро някой ще дойде да се погрижи за теб.
Запита се дали това е вярно. Дилан щеше да дойде призори, но дотогава оставаха още много часове.
Той направи крачка назад и се наведе да вземе кутията с инструменти. Очичките на съществото се ококориха още повече и то отново изпищя, високо и пронизително като свирка.
Алек се намръщи. Последният звук бе прозвучал досущ като свирките, с които екипажът командваше зверчетата. Бе достатъчно силен, за да събуди някой.
Той се протегна към създанието. Щом ръката му го докосна, то притихна.
Алек коленичи за миг и го поглади по меката козинка. Най-накрая съществото затвори очи. Алек се осмели да отдръпне ръка.
Създанието веднага се събуди и отново започна да писука.
Алек изруга. Това беше нелепо. Някакво новоизлюпено го държеше като заложник. Обърна се и понечи да пресече стаята.
Щом вратата се отвори, писукането премина в пронизително цвърчене. Червеите по стената реагираха и я огряха в зеленикава светлина. Алек си представи как целият кораб се пробужда и гущерите хукват напред-назад, имитирайки писъците на създанието.
- Тихо! - прошепна той, но съществото не млъкна, докато той не се върна и не го хвана отново.
Докато галеше бледата му козинка, Алек осъзна, че има само един шанс за бягство. Трябваше да вземе новоизлюпеното същество със себе си. Не можеше да го остави да събуди целия кораб с пищенето си.
Не знаеше с какво да нахрани съществото, нито как трябва да се грижи за него, нито дори какво е то всъщност. Как ли щеше да реагира граф Волгер, като го види с безбожното творение в ръка?
Но Алек нямаше избор.
Когато повдигна животинчето от сеното, то притича по ръката му и застана на рамото му като котка. Мъничките му нокти се забиха във вълната на работния му костюм.
След това го загледа очаквателно.
- Сега ще излезем на разходка - каза тихо той и повдигна кутията с инструменти. - Ще останеш тихичко, нали?
Съществото премигна към него. Изглеждаше доволно от себе си.
Алек въздъхна и тръгна към вратата. Отвори я отново и се огледа. Никой не бе дошъл да види какво вдига целия този шум. Поне не още.
Той откопча якето си, готов да прибере съществото под него, ако забележат някой. Но животинчето изглеждаше доволно от това да стои на рамото му и не вдигаше шум. Бе леко като птичка, все едно го бяха създали така, че да е удобно за пренасяне.
„Създали“, помисли си Алек. Създанието бе направено по изкуствен път, не бе дете на природата. То имаше своята роля в Дарвинистките кроежи, в плана на д-р Барлоу да извади османците от войната.
И той нямаше идея какви са тези планове.
Алек потрепери, след което тръгна по тъмния коридор.
- Ето ви и вас! - каза тихо граф Волгер от помощната греда в отсека с двигателите. - Почти ви бяхме зарязали.
Алек си проправи път по напречните въжета и почувства как съществото се размърдва в якето му. Отново изпитваше ноктите си, които се забиха в кожата му като миниатюрни иглички.
- Имах малък проблем.
- Да не би да са ви забелязали?
- Няколко души от екипажа, да - сви рамене Алек. - Те обаче дори не попитаха накъде отивам. Бива ви да разваляте двигателите, господин Клоп.
От дъното на отсека майсторът механик отдаде чест с широка усмивка на лицето си. Зад него бе много ядосаният господин Хърст, вързан за контролите с парцал в устата.
- В такъв случай е време да тръгваме - каза Волгер. -
Надявам се, че сте готов за битка, ако се стигне до там.
Бауер и Хофман държаха инструменти в ръцете си, а Волгер носеше сабята си. Алек обаче не можеше да извади дори нож със създанието под палтото си. Сега бе моментът да им каже истината, не по средата на бягството.
- Все още имам този малък проблем.
- За какво говорите? - намръщи се Волгер - Какво се е случило?