Алек, разбира се, не каза нищо на останалите. Волгер и без това бе ужасен от вестоносните гущери. Не му трябваше друг повод, по който да се отърве от новоизлюпеното създание.
Самото то сякаш знаеше кога трябва да мълчи. Откакто бе изрекло първата си дума, не издаваше нито звук.
Когато стигнаха края на стълбите, Алек бе на едно ниво с мостика на кораба. Светлината на червеите се процеждаше от прозорците и осветяваше силуетите на двама офицери, които стояха на пост вътре. Слабото зеленикаво сияние обаче не можеше да проникне в сенките около кулата.
Стражите на „Левиатан“ стояха мирно при люковете на кораба. Мъже с червени фесове гп гледаха от земята. Нито едната от двете групи не изпускаше другата от поглед. Останалите османци бяха на портите на летището и следяха протестиращите.
Никой не пазеше основата на кулата.
Луната бе изгряла в небето и кулата хвърляше дълга сянка, която сочеше на Запад, надалеч от града и тълпите. Волгер поведе останалите по тънкия стълб тъмнина и към оградата на края на летището.
Алек се запита какво ли би станало, ако ги забележат сега. Екипажът на „Левиатан“ нямаше думата на османска територия. Той обаче се съмняваше, че Дарвинистите ще оставят инженерите им да избягат току-така. А и османците можеха да не се зарадват от това, че чужденци се разхождат из летището им.
Предвид всичко това бе по-добре да останат незабелязани.
Внезапно новоизлюпеното създание се изправи на задните си крачка. Ушите му се размърдаха по посока на кораба. Алек се спря и се заслуша. Далечният звук на командирската свирка достигна до слуха му.
- Волгер, мисля, че ни...
Воят на една от хрътките, душещи водородни течове, огласи нощта. Звукът долетя от отсека с двигателите. Някой бе забелязал вързания господин Хърст.
- Продължавайте да вървите - прошепна Волгер. - На половин километър сме от оградата. Преди да ни търсят тук ще проверят дали не сме още в кораба.
Алек се затича. Не смееше да си помисли какви ли изчадия ще пуснат Дарвинистите по дирите им. Шесткраките кучета? Отвратителите прилепи? Дали нямаше и по-ужасни твари на борда на кораба?
Тревогата се разпространи по тъмния силует зад тях. Светлините на гондолата блеснаха от бледозелено в
яркобяло. Съществото на рамото на Алек тихо изимитира звуците от тревогата - лая и виковете на хрътките, виковете и звука на командирската свирка.
- Не съм сигурен, че това ни помага - промърмори момчето.
- Помага - повтори създанието.
Минута по-късно от кораба блесна светлината на прожектор. Той първо се насочи към портите на летището, но после започна да се върти като фар в тъмен океан.
Вече беше ясно, че Дарвинистите няма да ги оставят да избягат.
- Продължавайте без мен - каза Клоп с почервеняло лице. - Не мога да продължа с това темпо!
Алек забави ход и взе тежката кутия с инструменти от него.
- Глупости, Клоп. Ако се разпръснем, само ще ни забележат по-лесно.
- Той е прав - съгласи се Волгер. - Стойте близо един до друг.
Алек погледна през рамо. Светлината се насочваше към тях, минавайки по тревата като вълна.
- Залегнете! - прошепна той. Петимата паднаха на земята. Светлината мина над тях - бе прицелена твърде високо. Екипажът проверяваше границите на летището. Алек обаче се съмняваше, че Клоп ще стигне до оградата преди светлината да се върне към тях.
Ноктите на новоизлюпеното създание се забиха в рамото му. То нададе нов звук... като от пърхането на криле.
Алек погледна обратно към кораба. Очите му се разшириха. Облак от хиляди хвърковати фигури се бе спуснал под гондолата. Бурята от криле се издигна до нивото на прожектора. Блеснаха метални нокти.
- Артилерийски ястреби - пое си въздух Алек. Той бе видял тези птици в битка с немските войници, а вчера бе забелязал как войник точи ноктите им като бръсначи.
Птиците хвръкнаха от кораба и скоро изпълниха небето над тях.
Алек погледна напред - оградата бе само на стотина метра.
Миг по-късно обаче ястребите започнаха да кръжат пред тях. Раменете на Алек увиснаха в очакване на атаката.
- Не спирайте да бягате! - извика Волгер - Не им трябваме мъртви!
Алек се затича, като се надяваше учителят му по фехтовка да не греши.
Докато ятото ставаше все по-голямо и по-голямо, прожекторът промени курса си и се насочи съм птиците. Пристигна след секунди и се спря на Алек като огромно око.
Воят на шесткраките кучета отново достигна до ушите на Алек. Бе по-близо от преди. Зверчето на рамото му изимитира звука.
- Идват! - каза Алек.
- Хайде, Бауер! - извика Волгер - Ножиците са в теб!
Мъжът хукна напред и Алек го последва. Краят на летището вече бе съвсем близо. Прожекторът мина над тях и се спря на навитата бодлива тел.