Той постави свитъка в един от джобовете си.
- Много добре, Клоп. Да взема ли н торбата на Волгер?
- Не, млади господарю - простена мъжът. - Всичко е наред.
- Настоявам - протегна ръка Алек. - Опасявам се, че в противен случай ще ни забавите.
Клоп направи пауза. Това бе моментът, в който той обикновено се консултираше с графа. Това обаче бе останало в миналото. Той подаде торбата. Алек изпъшка, когато усети тежестта й.
Съществото изимитира стона му и Алек въздъхна. Бе на по-малко от час, а вече започваше да го дразни.
- Надявам се скоро да научиш някой нов номер -промърмори той, при което съществото премигна.
Бауер вдигна другите две чанти.
- Накъде, сър?
- Да не искаш да ми кажеш, че граф Волгер не е имал таен план и за това?
Бауер погледна към Клоп, който сви рамене.
Алек си пое дълбоко въздух. Вече всичко зависеше от
него.
На запад бе Европа, потънала в лудост и война. На изток се ширеше Османската империя, огромна и чужда, простираща се до сърцето на Азия. А на границата между двата континента бе древният град Константинопол.
- Засега ще останем в столицата. Трябва да си купим дрехи... а може би и коне.
Алек млъкна н осъзна, че с цялото това злато могат да си купят и собствен самоход. Възможностите бяха безкрайни.
- Някои от магазинерите в града ще знаят немски.
- И ще е добре да се възползваме от това - съгласи се Клоп, - но какво ще правим тази вечер, млади господарю?
Бауер кимна, загледан в пътя, от който бяха дошли. Гората бе притихнала, но прожекторът продължаваше да грее на хоризонта.
- Ще вървим още около час на запад - каза Алек, - а след това ще се върнем обратно в града. Може би ще намерим уютна странноприемница.
- Странноприемница? Но така ще се озовем право в
ръцете на османците! - възрази Бауер.
Алек помисли за миг, след което поклати глава.
- Няма. Те не знаят кого да търсят, освен ако Дарвинистите не им кажат. А не мисля, че ще направят това.
- Защо? - намръщи се Клоп.
- Не разбирате ли? Дарвинистите не искат да попаднем в ръцете на османците.
Докато говореше, Алек набираше все по-голяма увереност.
- Знаем прекалено много за „Левиатан“. Как работят двигателите му, каква всъщност е мисията му. Ако османците ни хванат, това ще е само във вреда на Дарвинистите.
Клоп кимна бавно.
- Сигурно ще кажат, че само Волгер и Хофман са се измъкнали, но са ги хванали. Че никой друг не е избягал!
- Точно така - съгласи се Алек, - а като боен кораб, „Левиатан“ ще трябва да напусне неутралната територия още утре. След като се махнат, никой няма да знае, че сме тук.
- Ами германците, сър? - попита тихо Бауер - Те видяха Бурехода в Алпите, забелязаха и знака на Хабсбургите, който той носеше. Знаят н за това, че „Левиатан“ лети с нашите двигатели. Ще разберат кой е искал да избяга, дори османците да не подозират нищо.
Алек прокле. Германските агенти бяха навсякъде в Константинопол, а тази нощ бяха вдигнали доста шум.
- Прав сте, Бауер. Но се съмнявам в тези гори да има германци. Предлагам да отседнем в някоя тиха странноприемница тази нощ. Някъде, където приемат златни стружки. Утре ще се дегизираме както трябва.
Той тръгна напред в мрака, отдалечавайки се от светещия прожектор зад тях. Другите двама взеха торбите си и го последваха. Без възражения.
Алек бе поел командването.
Дерин носеше подноса внимателно, така че да не го изпусне. Бягството на Машинистите я бе събудило и тя не бе мигнала цяла нощ. Първо трябваше да отиде до гнездото на ястребите, за да ги пусне. После бе влачена от кучетата по дирите на бегълците, а накрая бе присъствала на двата часа оправдания на офицерите пред османските власти, които считаха за нередно това, че екипажът на „Левиатан“ бе излязъл на разходка из летището без разрешение. Когато Дерин най-накрая стигна до машинното отделение, д-р Барлоу вече бе там.
Едно от яйцата се бе излюпило през нощта и малкото зверче липсваше! Странното обаче бе, че изследователката изобщо не изглеждаше ядосана. Тя бе наредила на Дерин да огледа внимателно кораба, но само се усмихна, когато тя се върна с празни ръце.
Изследователска му работа.
Когато Дерин най-накрая успя да се върне в каютата си, зората вече бе пукнала, а с нея идваха и стандартните й задължения. И като капак на всичко първата й заповед бе да занесе закуската на човека, предизвикал всичко това.
Пред каютата на граф Волгер стоеше пазач. Той изглеждаше уморен като самата Дерин и се загледа гладно в подноса от варени яйца, препечен хляб и чай.