- Да почукам ли вместо вас, сър? - попита той.
- Да, събуди Негово благородие - отвърна Дерин. - Това ще е малко отмъщение за това, че ни държа будни цяла нощ.
Мъжът кимна и удари по вратата с ботуша си.
Волгер отвори почти веднага. Изглеждаше, сякаш и той не е спал. Косата му бе щръкнала във всички посоки, а бричовете му бяха окаляни от летището. Той се загледа гладно в подноса и влезе вътре. Дерин мина покрай него и остави закуската на бюрото.
Забеляза, че сабята на Волгер я няма. Същото важеше и за повечето му записки. Офицерите вероятно бяха обискирали стаята след бягството му.
- Закуска за осъдения? - попита Волгер, докато затваряше вратата.
- Съмнявам се, че ще ви обесят, сър. Поне не и днес.
- Дарвинистите сте толкова великодушни - усмихна се мъжът, докато отпиваше от чая си.
Дерин погледна към тавана. Волгер знаеше много добре, че е незаменим. Изследователката може и да говореше немски, но не знаеше машинистката терминология. А и едва ли щеше да иска да прекара дните си в машинното отделение. Волгер щеше да си живее доста добре до момента, в който Хофман вече нямаше нужда от него, за да поддържа работата на двигателите.
- Не чак толкова - отвърна Дерин. - Пред вратата ви ще има охрана ден и нощ.
- В такъв случай, господин Шари, аз съм ваш затворник -Волгер дръпна стола до бюрото си и седна на него, след което погледна към празната чашка на подноса.
- Чай?
Дерин повдигна вежда. Негово благородие предлагаше на нея, обикновения курсант, чаша чай? Уханието на подноса вече бе напълнило устата й със слюнка. Заради врявата снощи и работата, останала за днес по снабдяването на кораба с припаси, до собствената й закуска може би оставаха часове.
Чаша чай с мляко нямаше да й се отразят никак зле.
- Благодаря ви, сър. Мисля, че ще се възползвам от поканата ви - Дерин вдигна чашата. Бе направена от фин порцелан, лек като колибри. Механичният орел, герб на Алек, бе нарисуван върху нея от злато.
- Донесли сте всичкия този порцелан чак от Австрия?
- Това е едно от предимствата на пътуването с Бурехода -въздъхна Волгер - има място за багаж. Опасявам се обаче, че държите последната оцеляла част от комплекта, който иначе е на двеста години. Умолявам ви да не го изпускате.
- Ще опитам - ококори се Дерин, докато графът отпиваше от чашата си.
- Мляко?
Тя кимна уморено и седна. Чудеше се на какво се дължи странното превъплъщение на граф Волгер. Той бе винаги мрачен, минаващ като сянка по коридорите и гледащ лошо зверчетата наоколо.
Но в момента изглеждаше почти... симпатичен.
Дерин отпи от чая си и усети как топлината се разлива по тялото й.
- Изглеждате в добро настроение - каза тя - предвид положението ви.
- Предвид провала на бягството ми, имате предвид? -Волгер се загледа през прозореца - Странно, нали? По някаква причина се чувствам отлично тази сутрин, все едно нямам никакви грижи.
- Понеже Алек се махна, нали? - намръщи се Дерин.
- Да, предполагам, че е заради това - отпи от чая си мъжът.
- Не е ли малко коравосърдечно? - попита Дерин -Бедничкият Алек е някъде навън, а вие си стоите на топло и си пиете чая от скъпата чаша.
Волгер повдигна чашката си, на която бе нарисуван силуета на Левиатан и няколко черни морски спирали.
- Твоята чаша е скъпа, момчето ми. Моята е съвсем обикновена.
- Мътните да ви вземат с вашата чашка! - извика Дерин, внезапно ядосана - Вие се радвате, че Алек го няма, нали?
- Че не е на кораба? - графът посоли яйцата си и отхапа от едното - Че няма да прекара остатъка от тази война в окови?
- Това е вярно, но горкичкият е съвсем сам. А вие тук си закусвате, доволен като котарак. Според мен това е отвратително!
Вилицата с картофи, пътуваща към устата на Волгер, замръзна. Той я погледна отвисоко.
Дерин преглътна следващите си думи. Осъзна, че умората я е надвила. Гласът й бе станал писклив, а ръката й стискаше чашката чай така силно, че бе цяло чудо как не се е счупила. По време на нощта, когато всичко се случваше бързо, й бе лесно да забрави, че Алек се бори за живота си. Но сега, докато наблюдаваше как Волгер си соли яйцата със самодоволно изражение на лицето, тя внезапно осъзна случилото се.
Алек сп бе отишъл. И нямаше да се върне.
Дерин остави чашката внимателно на бюрото и каза, като внимаваше да използва момчешкия си глас.
- Просто изглеждате страшно доволен от себе си, това е всичко. Предполагам, защото Алек вече не е ваш проблем.
- Мой проблем? - попита Волгер - Така ли смятате, че го възприемам?