- Да. Радвате се да му видите гърба, понеже той си имаше собствено мнение.
Лицето на Волгер прие обичайното си каменно изражение, все едно Дерин бе буболечка, полазила по закуската му.
- Виж какво, моето момче. Ти нямаш идея какво съм жертвал заради Алек - титлата си, бъдещето си, името на семейството си. Никога няма да видя повече дома си, все едно кой спечели войната. В очите на народа си аз съм предател. И всичко това само и само Алек да е в безопасност.
Дерин отвърна на погледа му.
- Вие не сте единственият, тръгнал срещу родината си. Аз опазих тайните на Алек и извърнах поглед, когато видях, че планирате бягство. Така че не смейте да ме гледате отвисоко.
Волгер остана загледан в нея, след което уморено се засмя. Най-накрая хапна от картофите си и започна да ги дъвче замислено.
- Вие се тревожите за него толкова, колкото и аз, нали?
- Естествено - отвърна Дерин.
- Това е много мило - Волгер наля още чай и на двамата. - Радвам се, че Алек има такъв приятел, Дилан. Макар да сте от по-семпъл произход.
Дилан отново погледна към тавана. Аристократи!
- Алек обаче се е готвил за този момент през целия си живот. Аз и баща му винаги сме знаели, че един ден той ще остане сам срещу целия свят. Алек е готов да продължи и без мен.
- Тук бъркате - поклати глава Дилан. - Алек не иска да бъде сам. Той иска повече, а не по-малко съюзници. Дори ми каза, че иска...
Тя си спомни последния им разговор преди две нощи. Алек си бе пожелал да остане на борда на „Левиатан“, понеже бе почувствал, че на въздушния кораб има място и за него. А тя се бе държала като пълен простак, само защото той не й бе заявил, че ще я обича до края на дните си.
Внезапно усети буца в гърлото си.
- Вие сте много чувствително момче, Дилан - приведе се към нея Волгер.
Дерин отвърна на погледа му. Чувствителна? Тя просто знаеше кое е важно и кое не.
- Просто се надявам да е добре - каза тя, след като отпи от чая си.
- и аз. Но може би ще успеем да помогнем на Алек. Заедно.
- Какво имате предвид?
- Неговата роля във войната е по-важна, отколкото разбирате, Дилан - каза графът. - Неговият прачичо, императорът, е много възрастен човек.
- Да, но тронът не означава нищо за Алек, тъй като майка му не е с достатъчно знатен произход, нали така?
- Ах, той ви е казал всичко - усмихна се някак особено Волгер. - В политиката обаче винаги има изключения. Когато настъпи часът на истината, Алек може и да обърне хода на цялата война.
Дерин се намръщи. Думите на графа не се връзваха с историята на Алек за това как семейството му е гледало на него и майка му. Но в Алпите германците бяха пратили цяла флота въздушни кораби, за да го хванат. Ясно бе, че те го възприемат на сериозно.
- Какво мога да направя, за да му помогна?
- В момента, не много. Човек обаче няма как да знае какво ще предложи бъдещето. Проблемът е, че аз вече си нямам радио.
- Имали сте радио? - намръщи се Дерин - Офицерите знаеха ли за това?
- Не са ме питали - махна с ръка Волгер. - Както виждам, вие не ми носите и вестниците от тази сутрин. Бих бил благодарен, ако ме държите в течение на това какво се случва.
- Какво? Да шпионирам за вас? - извика Дерин - Няма начин!
- Мога да ви се отплатя.
- С какво? Чаената чашка?
- А може би нещо повече - усмихна се графът. -Предполагам се чудите какво се е случило с едно от зверчетата ви.
- Новоизлюпеното? Знаете ли къде е?
Мъжът не отговори, но мозъкът на Дерин вече работеше на бързи обороти.
- То се е излюпило преди Алек да напусне машинното
отделение, нали? Той го е взел със себе си!
- Може би. А може и да го е удушил, за да го накара да млъкне - Волгер хапна остатъка от филията си и обърса устата си със салфетката ли. - Не смятате ли, че д-р Барлоу би се заинтересувала от детайлите?
Дерин присви очи. Ако съдеше по поведението на изследователката, тя вече знаеше къде е новоизлюпеното. Внезапно всичко се изясни. Дерин щеше да се сети сама, ако не бе толкова уморена. Сега доста от странностите около яйцата станаха разбираеми.
- Да - отвърна Дерин. - Предполагам, че ще се заинтересува.
- В такъв случай ще ви разкажа какво точно се е случило със създанието миналата нощ, стига да ме информирате за новините през следващите няколко дни.
Графът погледна през прозореца.
- Османците скоро ще вземат решение дали ще влезнат във войната. Следващата стъпка на Алек зависи от този избор.
Дерин последва погледа му през прозореца. Минаретата на Истанбул се виждаха в далечината. Към небето вече се издигаше пушек.