- Е, мога да ви разкажа какво пише по вестниците. Предполагам, че това не е предателство.
- Отлично - изправи се граф Волгер и й подаде ръка. -Мисля, че в крайна сметка може и да станем съюзници.
Дерин погледна за миг ръката му, след което въздъхна и я стисна.
- Благодаря ви за чая, сър. За в бъдеще обаче ще се радвам да извършвате бягствата си от този кораб по-тихо или поне денем.
- Разбира се - поклони се граф Волгер, след което добави, - а ако вие искате да се научите на фехтовка, господин Шари, само кажете.
Дерин бе изминала половината път до каютата на боцмана, когато един вестоносен гущер се спря на тавана над нея и я загледа с подобните си на мъниста очички.
- Господин Шари - изквака той с гласа на изследователката, - искам да ви видя в униформата ви. Днес ще посетим султана.
Дерин погледна към зверчето, невярваща на ушите си. Султанът? Човекът, който владееше цялата Османска империя?
- Вече казах на господин Ригби да ви освободи от останалите задължения - продължи гущерът. - Елате на летището по обед и се постарайте да изглеждате представително.
- Да, госпожо - преглътна Дерин. - Ще бъда там. Край.
Зверчето отново побягна, а тя притвори очи и тихо прокле. Дори нямаше хубава униформа, която да облече. Когато бе скочила на хобота на „Неустрашим“, тя бе свалила якето си. Единствената й представителна риза все още бе яркочервена от подправките. Дори сред повторно пране човек можеше да кихне около нея. Сега щеше да се наложи да вземе ризата на Нюкърк, а това означаваше, че ще трябва първо да я обработи...
Тя изпъшка, след което хукна към каютата си.
Няколко часа по-късно Дерин вече слизаше по подвижното мостче, а машинистките двигатели около нея започнаха да ръмжат. В сянката на кораба Нюкърк, боцманът п дузина хамали се настаняваха върху машинарии, направени във формата на магарета и водни биволи. Тръгваха към пазара за припаси и изглеждаха нервни. Ако „Левиатан“ не напуснеше този следобед, османците щяха да имат право да го конфискуват. Офицерите не бяха обявили следващата спирка на кораба, но Дерин се съмняваше, че ще видят Истанбул или Алек преди войната да е свършила.
Тя погледна за миг към Нюкърк, като завиждаше на дрехите му. Целият екип се бе облякъл в арабски роби, за да попречи на младотурците да ги забележат и да организират нов протест. Само да можеше да върши честната работа на член от екипажа на кораба, а не да си играе на дипломация... или на Каквото бе хрумнало на д-р Барлоу.
Изследователката я чакаше на около стотина метра от „Левиатан“, на част от летището до кулата, която бе свободна. Бе се облякла с най-хубавото си палто, в ръката си държеше слънчобран и стоеше до малка кутия, пълна със сено. Това означаваше, че тайният товар на д-р Барлоу ще бъде доставен на султана.
Защо тогава взимаше курсант със себе си?
Когато Дерин приближи, д-р Барлоу се обърна към нея и каза:
- Закъсняхте, г-н Шарп и смея да кажа, че не изглеждате особено представителен.
- Простете, госпожо - каза Дерин, докато оправяше яката си. Ризата й бе страшно неудобна, независимо, че бе изкарала цял час да шие по нея. По-неприятното бе, че все още миришеше на Нюкърк. - Проклетият мързеливец не си бе направил труда да я изпере след вчерашния ден. -Трябваше да взема назаем тази риза. Моята още мирише на подправки.
- Имате само една униформа? - изцъка с език д-р Барлоу - Ще трябва да променим това, ако ще бъдете мой асистент.
- Ваш асистент ли? - намръщи се Дерин - Да ви кажа честно, никога не съм мечтал за кариера на дипломат.
- Може би не. Но въпросът е как може да бъдете полезен, г-н Шарп. По време на битката за „Неустрашим“ вие бяхте незаменим, докато посланикът и лакеите му от друга страна не се отличиха с нищо. Скоро ще ме е страх да напусна кораба без вашата защита.
Д-р Барлоу въздъхна.
Дерин завъртя очи. Дори когато й правеше комплимент, изследователката вмъкваше и нотка на подигравка.
- Искрено се надявам да не очаквате атака и днес, госпожо.
- Човек никога не знае. Не сме толкова добре дошли, колкото ми се искаше.
- II това е вярно - съгласи се Дерин, като си спомни гнева в гласовете на протестиращите. - Исках обаче да ви попитам нещо, госпожо. Какво е бегемот?
- Откъде чухте тази дума, господин Шарп? - присви очи д-р Барлоу.
- Младотурците я крещяха вчера.
- Ами да, разбира се. Това е името на съществото, което служи като спътник на „Осман“. То е част от злощастния заем на лорд Чърчил.
- Но кракените нямат имена - намръщи се Дерин. -Никой звяр няма, освен ако не е цял кораб.