Когато Кизлар ага се върна към задълженията си, д-р Барлоу застана до Дерин на перилата.
- Сигурен ли сте, че не сте си ударил главата снощи, г-н Шари? Не изглеждате добре.
- Чувствам се страхотно - отвърна Дерин и стисна перилата още по-здраво. Нямаше да се разциври за баща си отново. Бе най-добре да смени темата.
- Просто проведох доста странен разговор с граф Волгер на закуска... за липсващото зверче.
- Така ли? Колко дръзко от ваша страна.
- Каза, че го е видял снощи. Зверчето трябва да се е излюпило преди Алек да избяга. Глупакът го е взел със себе си.
Дерин се обърна към д-р Барлоу и присви очи.
- Но вие вече знаете това, нали, госпожо?
- Мина ми през ума и този вариант - сви рамене изследователката. - Това бе най-логичното обяснение за изчезването на съществото.
- Но нещата не опират само до логиката, нали? Знаела сте, че Алек ще опита да избяга преди да напусне Истанбул и затова го оставихте на пост снощи.
Д-р Барлоу се усмихна изпод воала си.
- Г-н Шари, да не би да ме обвинявате в интрига?
- Наричайте го както искате, госпожо, но Алек винаги се оплакваше, че пренареждате печките, когато той пази яйцата. Че при него е по-горещо, отколкото при мен.
Докато Дерин изговаряше съмненията си на глас, пъзелът се нареди от само себе си.
- А и вие държахте да не го посещавам, докато е на пост. За да може, когато зверчето се излюпи, той да е сам с него!
- Сигурен ли сте, че не сте си ударил главата, г-н Шари -погледна я строго д-р Барлоу. - Не разбирам за какво говорите.
- Говоря за зверчетата в тези яйца - каза Дерин, загледана в товара. - Какви са те всъщност?
- Военна тайна, младежо.
- Затова ли ги носите при султана? Още един машинистки благородник, като Алек!
Дерин погледна към д-р Барлоу в очакване на отговор. Досега не си бе позволявала да се държи толкова грубо с изследователката, но безсънната нощ и разговорът тази сутрин я бяха ядосали. Сега гневът взимаше връх над разума й, а всичко се нареждаше. Ето защо д-р Барлоу бе запазила тайната на Алек от офицерите. Тя бе искала да го остави при яйцата от самото начало. Бе планирала едното от тях да се излюпи, докато Алек е сам с него.
Но каква, за Бога, бе целта на зверчето? И защо Алек не бе оставил проклетото нещо зад себе си?
След миг игра на вълчи поглед между двете, д-р Барлоу наруши тишината.
- Граф Волгер каза ли нещо конкретно за съществото?
- Не - сви рамене Дерин, - обаче спомена, че може да са го удушили, за да не вдига шум.
Веждите на д-р Барлоу се изстреляха нагоре, а Дерин се усмихна. И тя можеше да играе тази игра.
- Мисля си обаче, че просто се правеше на важен.
- Не е единственият - студено каза д-р Барлоу.
Дерин отвърна на погледа й.
- Не се правя на важен, госпожо. Просто искам да знам... Алек в опасност ли е от това зверче?
- Не бъдете глупав, г-н Шари - д-р Барлоу се приведе към нея и снижи глас - перспикациус лорис, както е името на животинката, е съвсем безобиден и никога не би застрашил Алек.
- Значи наистина сте нагласила яйцето да се излюпи в негово присъствие?
- Да - погледна настрана д-р Барлоу, - да, лорисът бе създаден с чувство за фиксация. Подобно на патенце, той се привързва към първия човек, който види.
- И вие сте го обвързала с Алек!
- Необходима импровизация. След като катастрофирахме в Алпите ми стана ясно, че няма да стигнем в Истанбул навреме. Не исках да видя как целия ми труд отива на вятъра.
Тя сви рамене.
- Освен това се привързах към Алек и му желая успех във всяко начинание. А за онези, които слушат внимателно, перспикациус лорис може да бъде много полезен.
- Полезен?- попита Дерин - И как точно?
- Бидейки проницателен, разбира се.
Дерин се намръщи. Не знаеше дали може да се довери на изследователката. Всяка дума на д-р Барлоу бе премерена и част от големия й план.
- Но не сте му го дали само заради това, нали? - попита Дерин - Алек е важен Машинист. Досущ като султана. Затова искахте да му оставите този лорис.
- Както казах и вчера - посочи д-р Барлоу към подобния на клюн нос пред тях, - османците не са загубили връзката си с живия свят, за разлика от останалите Машинисти. И все си мисля, че за краткия си престой при нас, Алек също го усети.
- II смятате, че зверчето ще го убеди да е на наша страна? - преглътна Дерин - Нима то може да разсъждава?
- Не, естествено. Законът на дядо е ненарушим. Никое изкуствено създание не трябва да притежава човешки разум. Едно нещо обаче е сигурно. Тази война съвсем ще обърка благородническите домове в Европа. Един ден Алек може да се окаже не по-малко важен от султана, независимо дали стане император или не.