- Добре дошли, д-р Барлоу - каза той и вдигна дясната си ръка, за да покаже празната си длан. Статуята зад него се размърда и повтори движенията му. Тя бе автоматон! Цялата стая бе един огромен механизъм! Дебелите драперии обаче приглушаваха звука на машините и това караше статуята да изглежда като жива.
С крайчеца на окото сн Дерин забеляза как изследователката прави реверанс, все едно всеки ден срещаше гигантски статуи. Дерин се опомни от изненадата си и се поклони по начина, по който Алек се кланяше на офицерите от „Левиатан“. Осъзна, че няма никаква представа как трябва да се държи с някой император. Съжали, че изследователката не я бе просветила.
- Господарю султан - каза д-р Барлоу, - нося ви поздрави от негово величество крал Джордж.
- Мир нему - отвърна султанът и леко поклони глава. Огромният автоматон зад него повтори движението му
- Нося ви дар - посочи д-р Барлоу кутията с яйцето. Султанът повдигна вежди. Дерин успокоена забеляза, че автоматонът не променя изражението на лицето си. Гигантската машина и така бе достатъчно зловеща.
- Странна форма за дреднаут - каза султанът - и твърде малка за бегемот.
След миг на неловко мълчание, изследователката се прокашля.
- Нашият дар, разбира се, не е замяна на „Осман“ и
създанието, което му служи за спътник. Негово Величество съжалява за създалата се ситуация.
- Нима?
- Горчиво съжалява - натърти д-р Барлоу. - Ние заехме „Осман“ само заради надвисналата над нас война. Вашата империя е в мир, който, надявам се, ще продължи.
- Мирът също може да е в тежест - кръстоса ръце султанът. Подир него това направи и статуята. Докато гп наблюдаваше, Дерин забеляза, че движенията на машината са сковани, като на моряк, който е пийнал прекалено много и се прави на трезвен. За да подсили илюзията, султанът се движеше бавно и внимателно, като актьор в пантомима. Дерин се запита дали той лично контролира автоматона или имаше инженери, които да го наблюдават от някое скривалище, сложили ръце на ръчки и клавиши.
По някакъв начин тези разсъждения направиха статуята по-малко плашеща.
- Вярвам, че грижите ви не са малко, господарю султан -отговори д-р Барлоу и погледна към кутията с яйцето, - и се надяваме, че това малко създание ще успее да ви разсее от тях.
- Германците ни донесоха железници, цепелини и радиокули - отвърна султанът. - Всичкия блясък на меканизмата. Обучават нашите армии, поддържат машините ни. Те построиха наново този дворец и ни помогнаха да смажем революцията отпреди шест години. А вашият крал ми предлага нещо, с което да се разсея?
Султанът махна към кутията с яйцето и ръката на автоматона се протегна и профуча през стаята, като мина малко над главата на Дерин. Тя се приведе и се запита колко ли мощни са пръстите на великана.
Д-р Барлоу обаче не изглеждаше смутена.
- Може би това е само началото - каза тя и сведе глава още малко, - ала носим този дар с надежда за по-добро бъдеще.
- Дар? След толкова много унижения? - султанът отново погледна към яйцето. - Може би вече съм бил прекалено разсеян от вашите дарове.
Внезапно огромните пръсти се свиха в юмрук около кутията. Звукът от натрошено дърво отекна в каменните стени, а кутията се пръсна на трески по пода. Яйцето се пукна с отвратителен пукот, а от металните пръсти потече полупрозрачен жълтък. Миризмата на сяра се смеси с тази на тамян и изгорели въглища.
От устата на изследователката излезе стон на ужас, а Дерин погледна невярващо в стиснатия юмрук, а после и към султана. Странното бе, че той също изглеждаше изненадан, все едно не осъзнава какво прави.
Всъщност, той не бе направил нищо. Автоматонът бе счупил яйцето.
Дерин погледна към протегнатата му ръка. Пръстите му бяха отворени, просто сочеха яйцето, не бяха стиснати в юмрук...
Очите й зашариха през стаята. Кизлар ага и екипажът му гледаха смаяни останките от кутията и яйцето. В стаята нямаше никой друг. Тогава обаче тя забеляза балкон зад главата на великана. Той бе покрит с прозорци с решетки. За миг на Дерин й се стори, че вижда очи, които надничат иззад процепите.
Тя погледна към д-р Барлоу. Опитваше се да я накара да види разперената длан на султана. Лицето на изследователката обаче бе бледо и изопнато. Самообладанието й си бе отишло с яйцето.
- Разбирам, господарю султан, че съм дошла твърде късно - тонът й бе стоманен, въпреки покрусата в погледа й.
Султанът също го долови. Той се прокашля, преди да заговори отново.
- А може би не, д-р Барлоу - той плесна с ръце, но автоматонът остана неподвижен. Замръзналата му ръка висеше над счупеното яйце.