- Всъщност нещата вече се оправиха.
- Какво имате предвид?
- Днес намерих достойна замяна за дреднаута, който „заехте“ от нас. Даже получих два кораба, вместо един.
Султанът се усмихна.
- Позволете ми да ви запозная с новия командир на османския флот, адмирал Вилхелм Сушон.
От сенките излезе мъж, а челюстта на Дерин увисна. Носеше синя немска униформа и червен фес на главата си. Той тропна с пети и се поклони на султана, след което отправи поздрав към д-р Барлоу.
- Добре дошла в Истанбул, госпожо.
Дерин преглътна. Ето как немските кораби бяха изчезнали. Османците ги бяха скрили и на практика присвоили. Нещо повече - те бяха сложили капитанът на „Гьобен“ начело на проклетата си армия.
Изследователката бе като замаяна. Дерин за пръв път я виждаше така. Тишината се проточи, нарушавана единствено от последните капки жълтък, паднали върху каменния под.
Най-накрая Дерин прочисти гърлото си и отвърна на поздрава.
- Като единствения присъстващ офицер тук, благодаря от името на Британския въздушен флот. За вашето, хм, гостоприемство.
- Не вярвам, че се познаваме, сър - хладно я изгледа адмирал Сушон.
- Курсант Дилан Шари, на вашите услуги.
- Курсант... ясно - той се обърна към д-р Барлоу и протегна ръка към нея. - Простете, госпожо, за военните формалности. Едва не забравих, че всъщност сте цивилна. Приятно ми е да се запознаем. Радостно е, че предвид новото ми назначение, не се срещаме като врагове.
Изследователката подаде ръка и позволи на адмирала да я целуне.
- Очарователно - тя се съвзе и се обърна отново към султана. - Двата бойни кораба са наистина впечатляващ подарък. Всъщност аз съм толкова трогната от немската щедрост, че ви предлагам друг подарък от името на Британското правителство.
ъъъ... подарите кораба му.
- Така ли? - наведе се напред султанът. - И какъв е той?
- „Левиатан“, господарю султан.
Стаята отново притихна, а Дерин премигна. Изследователката бе полудяла.
Напълно.
- Това е най-известният от нашите големи водородни кораби - продължи д-р Барлоу. - Точно толкова ценен, колкото са „Осман“ и неговият спътник. Творение, което вашите немски приятели не биха могли да надминат.
Султанът изглеждаше много доволен. Дерин забеляза, че усмивката на адмирала е замръзнала върху лицето му. Самата тя се чувстваше замаяна. Не вярваше на думите на изследователката.
- Д-р Барлоу - накрая успя да каже тя, - разбира се, прието е първо да се консултирате с капитана, преди да...
- Да, разбира се - махна с ръка д-р Барлоу, - благодаря, че ми напомнихте, г-н Шари. Ще ни отнеме няколко дни да се свържем с Адмиралтейството, господарю султан, преди да можем да изпълним този трансфер.
- Колко неприятно, д-р Барлоу - намеси се адмирал Сушон, докато поставяше ръка върху дръжката на меча си, - един боен кораб не може да остане на неутрална територия за повече от двайсет и четири часа. Международното право е особено стриктно по този въпрос.
- Позволете ми да ви напомня, адмирале - меко каза султанът, - че вие също превишихте този период, докато преговаряхме.
Германецът отвори уста, след което я затвори и се поклони ниско.
- Разбира се, господарю султан. Вашите заповеди са закон за мен.
Султанът се облегна на дивана си, ухили се и разпери ръце. Дерин забеляза, че движенията му са много по-естествени сега, когато автоматонът не го имитираше. Може би му бе забавно да насъсква две велики сили една срещу друга.
- В такъв случай - каза гой - имате от мен четири дни, за да ми подарите „Левиатан“.
Половин час по-късно „Стамбул“ отново се издигна във въздуха. Докато минаваше над блестящите проливи в бавен завой обратно към летището, Кизлар ага се присъедини към Дерин и д-р Барлоу на перилата. Лицето му бе пребледняло.
- Не знам какво да кажа, госпожо. Моят господар, султанът, не бе на себе сп днес.
- Изглеждаше убеден в действията сп - отвърна д-р Барлоу. Гласът й все още трепереше от шока.
- Наистина. Но той не е същият човек, Откакто се завърна в двореца. Германците промениха много неща. Не всички
от нас одобряват това.
Дерин се намръщи. Искаше да каже на д-р Барлоу това, което бе забелязала за ръката на автоматона. Но не можеше да го стори пред най-близкия съветник на султана.
Механичната сова все още надничаше от рамото на Кизлар ага, но тя забеляза, че цилиндърът на гърдите й е спрял да се върти. Може бп това бе записващо устройство, което мъжът бе изключил, за да запази думите си в тайна.