Алек се огледа в огледалото за последно, след което се обърна към вратата.
- Бъди послушен и господин Клоп ще дойде да те нахрани. Няма да пищиш! Ще се върна скоро.
Създанието го погледна изпитателно, след което сякаш кимна.
- Скоро - повтори то.
Ефрейтор Бауер бе облечен в новите си цивилни дрехи и чакаше в стаята, която споделяше с Клоп. Самият майстор механик не можеше да напусне хотела. Той бе добре известен на инженерите Машинисти, а такива в Константинопол имаше много. Предната нощ, когато влязоха в града, Алек забеляза дузина проекти, над които се вееше черният орел на жълт фон - знамето на кайзера. По древните стени на града имаше нови комини и радиоантени, а Алек помнеше разказа на баща си за това как германците спонсорирали меканизмата - реформата на Османската империя чрез машините.
- Все още смятам, че това е лоша идея, млади господарю - каза Клоп, обръщайки гръб на радиото и бележника си осеян с точки и тирета.
- Никой няма да ме познае - отвърна Алек. - Татко внимаваше да не позирам за портрети и фотографии. Малко хора извън семейството знаят как изглеждам.
- Спомнете си обаче какво стана в Линц!
Алек си пое дълбоко въздух, спомняйки си какво бе станало първия път, когато се бе преоблякъл като човек от народа.
- Да, Клоп, държах се като малък принц. Оттогава-досега
обаче съм си научил ролята по-добре, не мислиш ли?
Клоп сви рамене.
- А и ако ще се крием в Османската империя - продължи Алек, - трябва да знаем какво са намислили Великите сили за нея. Аз съм единственият от вас, който знае други езици освен немския.
Старецът издържа на погледа му за миг, но после сведе очи.
- Не мога да оспоря логиката ви, млади господарю. Просто ми се искаше да отиде някой друг.
- И на мен ми се искаше Волгер да е тук - меко каза Алек, - но въпреки това съм в добри ръце, нали Бауер?
- На вашите услуги, сър! - отвърна Бауер.
- В тази връзка - продължи Алек - вп напомням да не чувам тази думичка извън стаята.
- Да, сър. Как обаче трябва да ви наричам, сър?
- Никой, който чуе разговора ни, няма да сметне, че сме турци - усмихна се Алек. - Ще трябва да се задоволим с някое хубаво немско име. Какво ще кажеш за Ханс?
- Но това е моето име, сър.
- Ах, да, разбира се - прокашля се Алек, като се запита дали някога е знаел първото име на ефрейтор Бауер. Съжали, че не е попитал по-рано.
- Нека бъде Фриц, тогава.
- Да, сър... искам да кажа Фриц - отговори Бауер. Алек видя, че Клоп бавно клати глава.
Трудничко щеше да им бъде да се представят за хора от народа.
Хотелът им бе близо до Капалъ Чарши, най-големия пазар в Константинопол. Улиците тази вечер бяха пълни. Алек и Бауер последваха тълпите в търсене на място, където немските работници се събират на раздумка.
Скоро навлязоха навътре в пазара - лабиринт от магазини под огромни куполи, осветен от газови лампи. Собствениците кресливо предлагаха стоките си - лампи, килими, коприна, бижута, щавена кожа и машинни части -и го правеха на половин дузина езици. Механични магарета си проправяха път през тълпите, а върху плочите над двигателите им се печаха месо и кестени. Забулени жени седяха на подвижни кресла с дълги механични крака, придвижвани от уморени работници.
Алек си спомни първия път, когато се бе маскирал като обикновен човек. Това се бе случило на пазара в Линц, а многото тела и миризми го бяха погнусили. Капалъ Чарши обаче бе сякаш от друг свят. Миризмите на канела, пипер и розова вода се смесваха с горчивия аромат на тютюн, излизащ от бълбукащи тръби с вода. Жонгльори се бореха за място с гадатели и музиканти, а миниатюрни механични фигурки танцуваха на килим, прострян пред седнал по турски мъж, докато хората наоколо му ръкопляскаха.
Мъжът на бюрото на хотела му бе казал, че този месец е свещен и мюсюлманите постят през деня. Сега, когато нощта бе паднала, те изглежда си наваксваха.
- Няма много немци наоколо?! - каза Бауер - Дали някъде в този град има бирария?
- Не знам дали османците обичат бирата като нас -отвърна Алек и посочи момче, носещо малък поднос с празни стъклени чаши. - Кафето обаче е друго нещо.
Той спря момчето и посочи към подноса. Момчето кимна и им даде знак да го последват, след което умело си проправи път през тълпата. Бауер и Алек го последваха.
Скоро момчето ги отведе до голямо заведение в края на пазара. От отворените му врати лъхаше аромата на кафе с шоколад и черен чай, а под тавана се бе сгъстил тютюнев дим.
Алек даде бакшиш на момчето за услугата, а Бауер рече: